Ревюта
Група: Eluveitie      Албум: Ategnatos      Автор: WingWriter      Април, 2019
Eluveitie - Ategnatos (ревю от Metal World)

Когато Eluveitie издадоха “Rebirth” преди една година, повечето от феновете решихме, че заедно със сериозната промяна в състава предстои и такава по отношение на звученето. За съжаление, новият албум на швейцарските фолкъри не успява да покрие очакванията, поне що се отнася до този аспект. От метълкор забежките няма и следа, а “Rebirth” си остава най-експерименталното парче в диска.

“Ategnatos” е класически Eluveitie. Не е най-доброто им издание, но със сигурност не е и най-лошото. Ако ти се слуша фолк метъл през 2019-а, това е точният албум. На пръв поглед ще ти се стори, че в траклиста има необичайно много изпълнения. Това е само зрителна измама. Част от заглавията са интродукции и речитативи. Този модел, при който се отделят отрязъци от песента, които не са хомогенна част от нея, но все пак са свързани, е противоречив. От една страна, форматът е удобен при слушането онлайн. Така винаги можеш да си пуснеш директно парчето, което те интересува, без да си хабиш времето с разни удължаващи композицията звуци. От друга страна, едва ли музикантите биха одобрили подобни действия от слушателите си. Затова подобно решение е странно.

Интересна е структурата на албума. Едноименната песен поставя началото с особена амбициозност, съчетаваща всичките елементи на групата, които ще чуеш по-надолу. След това тези елементи започват да се разгръщат един по един и на всеки се отделя специално внимание. И така почти до самия край. Всяка композиция изпъква с нещо различно. На едни места ще слушаш бесен мелодет, на други – скоростни рифове, придружени от игриви флейти или гайди (това е нещото при Eluveitie, което никога не омръзва).

Но при все че албумът предлага страхотни песни, нещо му липсва. Липсва му това, което го няма никъде другаде в траклиста, освен в “Rebirth” – разчупване на статуквото и правилно използване на потенциала в групата. Fabienne Erni показа изключителна вокална техника в акустичния “Evocation II: Pantheon”. Тук на много места звучи точно като Anna Murphy, което е откровено похабяване на талант. Що се отнася до китарите, пробвай да откриеш разликите в звука между “Ategnatos” и “The Spell” на Cellar Darling. Няма, нали? Сякаш Ivo Henzi се е върнал в групата, за да запише някой и друг риф.

В крайна сметка, с този си албум Eluveitie застават на кръстопът. Въпросът е как ще подходят след няколко години със следващото си издание – дали ще продължат да предлагат на феновете още страхотна музика, но същата като преди, или ще се опитат да модернизират фолк метъла. Вторият път е по-опасен, но евентуалните успехи биха били огромни.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт