Общовалидно правило в музикалната индустрия е, че трябва не само да създаваш качествени материали, но и да не позволяваш да потънеш в сенките на забвението. За група с близо 25-годишна история, Steel Prophet имат прекалено много творчески празнини в последните няколко години. Като че ли активният период на американците се ситуира между 1995-а и 2004-та, а впоследствие – горе-долу през четири години. Разбира се, това се е случвало и на много други банди, но обикновено с доста по-солидна музикална биография.
“The God Machine” се появява отново след дълга пауза, но отправя обещание за нещо различно: зад микрофона застава R.D. Liapakis (Mystic Prophecy), което донякъде променя досегашното звучене на групата. Освен във вокалните партии, той заема активно участие и в текстовете и продуцирането на албума. Дали това раздвижване ще донесе така необходимата промяна на Steel Prophet, тепърва предстои да разберем.
Албумът започва ударно със заглавното парче, наситено със суров заряд, енергични припеви и китарни импровизации. Още тук веднага се усеща новото влияние в лицето на R.D. Liapakis, а песента сама по себе си звучи като нещо, което можем да очакваме по-скоро от Mystic Prophecy. Тази тенденция продължава и в “Crucify”, където трябва да отдадем дължимото на Steve Kachinsky за чудесните рифове и мелодични сола. Влиянието от големите имена в жанра се усеща осезаемо в “Thrashed Relentlessly”, наситена с грабващи рефрени и препускащо темпо, в духа на творчеството на Iced Earth. Може би едно от най-силните и отличаващи се парчета в настоящия запис е “Dark Mask (Between Love And Hate)”. Макар и да се движи повече в коловозите на хард рока, композицията носи собствен чар, а вокалните умения на новото попълнение в групата изпъкват още по-силно. “Damnation Calling” и “Buried And Broken” вървят тежко и монотонно, без да оставят особена следа в съзнанието, докато разделящата ги “Soulhunter” играе ролята на буфер между тях, в опит да омилостиви безличното им присъствие. “Lucifer – The Devil Inside” демонстрира повече оригиналност и потенциал, за разлика от следващата я “Fight, Kill”, която в опита си да звучи разчупено всъщност всява усещане за творчески хаос. Закриващата “Life = Love = God Machine” звучи като деветдесетарско рок парче, което само по себе си е доста приятно за слушане, заредено с много настроение и китарни импровизации, но на фона на целия материал стои някак извън контекста.
Деветият студиен запис на Steel Prophet оставя смесени чувства. От една страна виждаме музикантите с дългогодишен опит и очевиден потенциал, а от друга – лутане между различни стилове и влияния, в опит за откриване на идентичност. Намесата на новия член в състава също е довела до значителни промени, но сякаш нещо липсва, за да бъде на желаното ниво. Тепърва ще разберем какво крие бъдещето за Steel Prophet, ако, разбира се, не изчезнат за още няколко години.
