Първата мисъл, преминаваща през главата на средностатистическия рокаджия, когато разбере, че някоя от групите в графата „динозаври“ е издала нов албум, най-често е: „Тия не се ли изтъркаха вече?!“ И с право! На всеки трезвомислещ фен на твърдата музика вече му е писнало от плачевните опити на групи като Iron Maiden, Manowar и прочие да излязат от комфортната си зона. Има обаче и хора като David Coverdale, които са толкова голяма институция в бизнеса, че феновете му по-скоро биха се разочаровали от някоя негова радикална промяна. Само си представете “Ain't No Love in the Heart of the City” интерпретирана по метълкорски...

“Flesh & Blood” няма как да разочарова феновете на Whitesnake – стегнати парчета в подходящ за радиото формат и запомнящи се мелодични припеви, които, комбинирани с лесния за разпознаване глас на Coverdale, правят голяма част от композициите потенциални хитове. Единственото, което може до известна степен да не допадне на слушателите, е наличието на едва четири балади в албум, съдържащ петнадесет парчета. Всички знаем, че именно баладите са запазената марка на Coverdale и компания, но хубавото в случая, поне за почитателите на твърдия звук, е, че “Flesh & Blood” е може би най-тежко звучащия албум на бандата от едноименният “Whitesnake ’87” досега.

Тринадесетият студиен труд на Whitesnake не може да бъде определен като фатален, въпреки непрекъснатите рокади в състава на бандата – David Coverdale очевидно нацели ваксата и ако трябва да продължим да говорим на езика на ски-алпийските дисциплини, постигна доста високо класиране! Статистиката говори, че “Flesh & Blood” достигна челни места в европейските чарт класации – второ в Шотландия, трето в Германия и седмо в Англия. “Shut Up & Kiss Me” определено ще бъде хит номер едно от траклиста! Благодарение на този сингъл, пуснат около два месеца преди издаването на записа, критици и фенове започнаха да вярват, че Whitesnake могат отново да ни изненадат с нещо много добро. Разбира се, трябва да погледнем и към другите песни, заслужаващи внимание, а те не са една и две. Откриващата “Good To See You Again” дава нужния оптимистичен заряд на слушателя – динамично и лесно за запомняне парче, като в тази графа влизат още “Gonna Be Alright”, Hey You (You Make Me Rock)”, “Always & Forever”, “Sands of Time”, “Trouble Is Your Middle Name”, както и заглавната песен. Макар и най-скромна като продължителност, “Get Up” е една от най-открояващите се композиции тук – толкова скорост и енергия на едно място скоро не сме чували в изпълнение на Whitesnake. От четирите балади, единствено “Heart of Stone” звучи някак си не на място. Двата закриващи бонус трака, “Can't Do Right For Doing Wrong” и “If I Can't Have You”, са перфектно позиционирани и имат потенциал да станат следващите “Here I Go Again”, “Crying in the Rain” или “Is This Love”. Същото важи и за “When I Think of You” – нежна балада, която би допаднала на всеки, следящ творчеството на Whitesnake от 1978-ма до днешни дни.

Coverdale и бандата му са записали албум, който тепърва ще започне да жъне успехи. Дали обаче ще бъде приет добре от родната публика? Тазгодишното издание на Hills Of Rock в евростолицата на културата Пловдив ще покаже най-добре!