Ревюта
Група: Turilli / Lione Rhapsody      Албум: Zero Gravity (Rebirth and Evolution)      Автор: Warrior Of Ice      Май, 2019
Turilli / Lione Rhapsody - Zero Gravity (Rebirth and Evolution) (ревю от Metal World)

Luca Turilli и Fabio Lione са имена, които не се нуждаят от представяне за всеки, който не е прекарал в отшелничество последните 20 и няколко години. Бившите композитор и фронтмен на италианските великани Rhapsody са сред главните виновници съвременният пауър метъл да има настоящия си облик. Тъкмо този факт е в основата на високите очаквания към новия им съвместен проект, особено на фона на последните посредствени напъни на Alex Staropoli и компания под логото Rhapsody of Fire.

Макар и под различно име, Turilli / Lione Rhapsody не предлагат някакви стряскащи изненади. Освен двамата титуляри, тук срещаме все стари познайници: китаристът Dominique Leurquin, басистът Patrice Guers и барабанистът Alex Holzwarth. В стилово отношение, “Zero Gravity (Rebirth and Evolution)” е типичен късен Turilli, продължаващ линията на амбициозни опуси като “Ascending to Infinity” и “Prometheus, Symphonia Ignis Divinus”. Също като тях, той се отличава с огромна техническа и идейна наситеност, която би могла да се стори объркваща на неподготвения слушател, но същевременно увеличава драстично потенциалното дълголетие на албума.

Грандиозен и като замисъл, и като реализация, “Zero Gravity” стои над изхабени категории като пауър, прогресив и симфо метъл. Макар да не е толкова непосредствено грабващ, колкото шедьоврите на Rhapsody до 2011-а година, той впечатлява с комплексния си строеж и смелата си жанровост. Тук Luca Turilli обединява всичките си влияния в едно актуално и хомогенно звучене, чиито отделни елементи са в почти оптимално равновесие помежду си. Неизменните епични оркестрации и хорове отново лежат в основата на композициите, но без да ги претоварват. Плътни футуристични клавири често надделяват над удивително овладяната рифовка, а над всичко това се извисява извънземният глас на Fabio, способен да създава цели въображаеми светове.

Най-убедителното свидетелство за класата на състава е умението му привидно без усилие да преплита изобилие от изразни средства и слоеве от пищен инструментал в парчета, които не само звучат завършено, но и въздействат емоционално на слушателя. Обемни пиеси със силно саундтраково начало доминират записа, но между тях се промъкват неочаквани хитове като “D.N.A.” и “Multidimensional”, разчупващи иначе монолитния изказ. Завладяващите мелодии на “Phoenix Rising”, ориенталските заигравки в заглавната песен и откровените препратки към Queen в “Decoding the Multiverse” и “I Am” съжителстват съвсем естествено, короновани от величествената квази-оперна балада “Amata Immortale”. Постоянният конфликт между модернизъм и неокласика в музиката намира отражение и в текстовата тематика, която балансира на границата между научнофантастичното и мистичното.

“Zero Gravity” не е албум, създаден за (все по-)широката метъл публика, нито дори за закоравелите фенове на Rhapsody. Вместо да е съобразен с чиито и да е очаквания, той отразява единствено творческите търсения на създателите си. Luca и Fabio отказват да лежат на стари лаври и вместо да тънат в носталгия по някогашните си славни постижения, правят уверена крачка към бъдещето на тежката музика.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт