Три години минаха, откакто Tommy Johansson стана китарист на Sabaton. Още щом мултиинструменталистът прие поканата на шведската танкова дивизия, стана ясно, че нов ReinXeed скоро няма да се появи. И точно така се оказа. Сензационният ъндърграунд пауър метъл проект излезе в дълга почивка. Пет години не са много, не и за повечето групи. За ReinXeed беше сякаш цяла вечност. Феновете на групата свикнаха да получават нов албум всяка година и изведнъж всичко това приключи.
Миналото лято нещата около бандата започнаха отново да се раздвижват. Музикантите се събраха за едно участие, след което обявиха, че работят по нов албум. Една година по-късно се появи Majestica – старата група с ново име и договор с Nuclear Blast. Majestica със сигурност не е най-оригиналното име, което ще срещнеш, но зад него има история. То произлиза от емблематичния албум на ReinXeed – “Majestic” (2010). Причината за промяната е, че музикантите са решили да започнат на чисто.
“Above the Sky” е забавен албум. В основата си е точно това, което можеш да очакваш от този състав – високоскоростен неокласически пауър метъл с много симфонии, клавири, китарни сола и, разбира се, страхотния глас на Tommy Johansson. Първите песни ни напомнят точно това. Откриващото едноименно парче чисто композиционно прави препратки към нещата от последния албум на ReinXeed – “A New World” (2013), а сингълът “Rising Tide” ни връща в ерата на брилянтните “1912” (2011) и “Welcome to the Theater” (2012).
Интересната част започва с “Night Call Girl”. Ако не си знаел, че Tommy е голям фен на Gary Moore, сега знаеш. Песента е трибют към осемдесетарския рок и като текст, и като изпълнение. Даже и да не ти се иска, ще започнеш да си тананикаш припева на парчето още след първото слушане, бъди сигурен. Скритата перла в албума обаче без съмнение е “Father Time”. Тя е Queen goes power metal. Бохемската рапсодия на Majestica. Забавна, прогресарска и абсолютно откачена.
Лирическата част също е пълна с изненади. Типично и за старите албуми на ReinXeed, имаме произведения, посветени на фентъзи тематика, филми и видео игри. Обаче имаме и “The Rat Pack”, на която ще си паднеш от смях. “Mötley True” пък е... ами точно това, което Mötley Crüe не са. Освен ако последните са започнали в последно време да пеят за дракони, крале и стомана. Гореспомената “Father Time” също влиза в категорията на забавните текстове.
Финалната пиеса “Alliance Forever” по възможно най-епичния начин прави препратка към песента “ReinXeed Alliance”. И тук, специално за колегите от Today’s Metal, ще извикаме “For the Alliance!”, за да има равновесие в природата, а и заради самия Алианс.
