Последните няколко години бяха особено интересни за Finsterforst. В няколко албума немците ни представиха фолк метъла в цялото му разнообразие – от фундаменталното езическо блек начало чак до EP-то им от 2016-а – “#YØLØ”, с което чухме и веселяшката страна на уж сериозната група. За радост, тази година секстетът се завръща към тежката музика. Това е добре, защото купонджийският имидж им стоеше малко странно, пък и без това е пълно с банди като Korpiklaani, Finntroll и Alestorm. Finsterforst могат много повече от това, а новият им опус е красноречив по тази тема.
“Zerfall” е епичен албум, залагащ на дългите композиции, нещо като цяло обичайно за тази група. Разбира се, немците няма как да издадат нещо, което да е строго формулирано, затова и тук получаваме пет песни, като закриващата е дълга унищожителните 36 минути. Последният Insomnium беше дълъг малко над 40 минути и беше една песен, но това тук надскача всякакви нива. Най-забавното е, че именно “Ecce Homo” е сингъл, чийто клип е около 5 минути. Представяш ли си как се съкращават 36 минути до скромните 5? Сякаш гледаш филм на забързан кадър.
Колко ще е успешен този експеримент с дългите песни, ще се разбере съвсем скоро по реакциите на феновете. 36 минути е огромна дължина за една песен, нужно е твърде много време, за да се вникне в нея, а изпълняването ѝ на живо е почти невъзможно. Но вероятно хората, които харесаха “Winter’s Gate” на Insomnium, ще могат да оценят и епиката на Finsterforst; стилово двете имат редица близости. Що се отнася до другите произведения в албума, музикантите ни отвяват главите с епичен паган метъл, на места стигащ до блек, а на други – до симфоничен. Още в началото ниските, типични за германския фолклор мъжки хорови напеви ще те накарат да настръхнеш. В откриващото парче “Wut” с тях само се щрихова, но в едноименната “Zerfall” имат преобладаваща роля. Същата песен блести и със страхотна духова секция на основния риф, напомняща за силните години на Turisas и по-сериозните изпълнения на Alestorm. “Fleuch der Seins” се опитва да направи по-плавен преход към сравнително по-суровата “Weltenbrand” преди за финал да ни удари композицията “Ecce Homo”, на която обърнахме внимание по-горе.
Finsterforst не се уморяват да експериментират. За пореден път надскачат жанровите граници, макар и скокът да не е нещо грандиозно. В крайна сметка получаваме това, което ни се искаше да чуем от тях – епичен фолк метъл. Тенденциозно и тук, както и при редица други групи, творящи в този стил, фолклорните инструменти отстъпват пред класическите, но това не е проблем, когато изпълнението е качествено.
