Kreator са ни повече, ни по-малко от институция в света на метъла и в частност на траша – формация, само чието име е достатъчна гаранция за качество. Бидейки една от най-безкомпромисните и същевременно най-смелите и оригинални банди в своя жанр, немската групировката не спира да предизвиква феновете с разнообразието на музиката си. Минаха над три години, преди “Violent Revolution” да се сдобие с наследник, но чакането си заслужаваше! Без да залага на утвърдени формули, но и без да изневерява на характерния им стил, “Enemy Of God” е чисто и просто най-опустошителният запис в историята на Kreator. Основателят и лидер на бандата Mille Petrozza сподели някои мисли и впечатления - горд от постигнатото дотук и уверен в бъдещето...
Привет, Mille! Поздравления за феноменалния албум, който сте създали! Отсега мога да заявя, че “Enemy Of God” ще бъде един от шедьоврите на 2005-а година!
Много ти благодаря! Наистина, доста се потрудихме за него...
“Enemy Of God” съдържа всички характерни елементи, определящи звученето на Kreator, но същевременно включва и много нови такива. За мен това е най-агресивната ви творба, както и една от най-мелодичните...
Напълно съм съгласен с теб. Точно това се стремяхме и да постигнем. Искахме да създадем много агресивна, интензивна и мрачна музика, която същевременно да е мелодична. Целта ни беше да изградим в песните някаква атмосфера, която да ги обединява и да обгръща слушателя, да го накара изцяло да се потопи в музиката. Считам “Enemy Of God” за най-разнообразният албум, който някога сме записвали и съм много горд с него. В музикален план, тук са всички неща, които са запазена марка на Kreator още от старите дни, наред с по-нестандартни елементи. Когато си банда с двадесетгодишна кариера, не е лесно да запазиш стила си и същевременно да продължиш да се развиваш.
Трудно ли е за една група, за която се знае, че свири траш метъл, да внесе нови влияния в звученето си?
Изобщо не е трудно за някоя по-опитна група, но зависи много какви елементи се опитваш да вмъкнеш. Ако решиш да вкараш поп в песните си, това едва ли ще се приеме добре, хаха. Преди време се опитахме да го направим с готик елементи и хората не го схванаха както трябваше. Все още държим на тези влияния, но сега сме ги направили до такава степен част от стила ни, че звучат много естествено и не дразнят никого. Когато творим, се стремим да не се ограничаваме по никакъв начин, но и оригиналността не е някаква самоцел. Ако напишем някое парче, в което няма нищо ново откъм композиция или свирене, но само по себе си е достатъчно добро, пак ще го включим в албума си, разбира се.
Да се върнем към “Endorama”. Това беше най-мелодичният и експериментален албум, създаден от вас до тогава, но не беше приет добре от много олдскуул фенове. Според теб, каква е ролята на този запис в развитието на Kreator?
“Endorama” несъмнено е един от най-важните албуми, които сме създавали. Научихме страшно много от него – както при самото му създаване, така и от последвалите издаването му реакции. Мелодичните пасажи в “Enemy Of God” просто не биха съществували, ако не беше “Endorama”. Не ме притеснява толкова това, че повечето ни стари фенове не харесаха този албум – щом не им допада, не са длъжни да го купуват, много уважавам личния вкус на всеки. Просто за нас по това време беше необходимо да запишем подобна творба.
За “Enemy Of God” си написал едни от най-мрачните текстове в историята на бандата. Какво вдъхнови тези апокалиптични визии?
Вдъхновение ми беше най-вече всичко това, което се случва по света в момента. Бушува религиозна война, война на терора, война на икономически интереси – те всъщност са взаимно обвързани и могат да избухнат по всяко време и на всяко място. Това е един качествено нов тип война. В миналото човек винаги е знаел срещу какво се бори, имал е ясен противник. В наши дни се изправяме пред един неконтролируем ужас, който няма лице...
Mille, кой за теб е най-важният елемент в метъл музиката?
Несъмнено, манталитетът. Разбира се, важно е също какво слушаш и свириш, но самата нагласа е на първо място. Много хора не разбират метъл културата, но няма строго определен начин да се превърнеш в метълист и изведнъж да схванеш всичко в сцената. Метълът преди всичко е просто уникален начин да гледаш на нещата и да се изразяваш като личност. Това е от едната страна. След като ме попита за самата музика, според мен звуково най-съществените елементи са агресията и тежестта. Мелодичността също е нещо, което много ценя. Важно е и като цяло музиката да пресъздава някаква емоционалност, да вълнува слушателя.
Какво, в твоите очи, се промени в метъл сцената, откакто Kreator се появиха на нея, та до днес?
За мен до голяма степен всичко си е все същото. Винаги ще има групи, които се стремят да търсят собствен стил и да се развиват, както и такива, които ще се възползват от чуждите постижения. Струва ми се, че става все по-трудно да бъдеш оригинален, при положение, че на сцената има толкова много групи, свирещи метъл. В наши дни може би е по-лесно за младите банди, тъй като през последните десетина години, особено в Европа, метълът се разрастна изключително, разви се истинска индустрия и интересът към тази музика е сериозен. Метъл сцената е като едно голямо общество в момента. Честно казано, предпочитам да живея с настоящето и да гледам към бъдещето, отколкото да се връщам назад, но това ми се наложи, когато събирахме материал за DVD-то ни. Спомних си какви наивни хлапета бяхме в началото... Когато основеш банда, ти се струва, че всеки е твой приятел. Всъщност повечето са ти приятели само докато имаш успех, но това се научава с годините. Няма група, която да не е била прецаквана по един или друг начин и това едва ли ще се промени. Все пак, хубавото в това да посветиш половината си живот и повече на музиката, са спомените, които ти остават.
Как виждаш ролята на Интернет в популяризирането на групи и изпълнители?
Ролята на мрежата е предимно положителна, особено що се отнася до по-младите състави. Интернет е най-лесният начин хората да се запознаят с тях - да разберат че има такива групи, да научат нещо повече, евентуално да чуят тяхна музика. Това, от своя страна, ме навежда на въпроса за mp3-ките, който толкова се обсъжда напоследък. За разлика от повечето музиканти, на мен те не ми пречат. За мен mp3 форматът не е нищо повече от начин да се запознаеш с нечие творчество. Качеството не може да се сравнява с това на оригиналния продукт, така че, ако наистина ти е допаднал даден албум, ще си го купиш, вместо да го слушаш от компютъра си.
Доколко е важно за Kreator мнението на феновете?
Изключително важно е. Ние съществуваме като група главно заради почитателите си. Много ценим тяхната отдаденост и винаги взимаме предвид реакциите им към нашите албуми и концерти. От друга страна, не сме от бандите, които робуват на публиката и са готови да направят каквото и да е, само за я задоволят. Не казвам, че желанията на феновете не ни оказват влияние, но когато създаваме музика, тя трябва да се хареса първо на нас, за да може да допадне и на тях. Мисля, че нашите фенове ни уважават за това.
Минаха вече няколко години, откакто Sami Yli-Sirnio се присъедини към бандата. Как се срещнахте с него и как решихте да го направите част от Kreator?
Той живееше в Дортмунд от известно време и бяхме добри приятели с него още преди да се присъедини към състава. Знаехме, че е страхотен китарист. По това време той си търсеше група, в която да свири, така че след като се разделихме с Tommy Vetterli, веднага го поканих в Kreator. С него се разбираме отлично както на музикално, така и човешко ниво. Sami е много забавен тип. Помня една от първите му репетиции с нас – трябваше за няколко дни да научи всичките ни парчета от концертния сетлист и, честно казано, не вярвах, че ще се справи. Но вместо да се притесни, той все се шегуваше, свиреше и пак се шегуваше... Накрая правеше всичко перфектно. Страхотен музикант и страхотен човек.
Той все още свири в Waltari, нали? Не се ли затруднява от участието си в две банди?
О, не, ни най-малко. Той свири с тях само когато е в Хелзинки. Всъщност участието му в бандата вече не е толкова голямо - свири там, просто защото момчетата са му приятели и защото харесва музиката. Така или иначе, Waltari не са основната му група – Kreator при него е приоритет.
Mille, поддържаш ли контакт с някой от бившите членове на Kreator?
Не. Тези хора вече не ме интересуват. Ако се разбирах добре с тях, въобще нямаше да сме се разделили по начало. Трудно ми е да поддържам отношения с хора, които са ме разочаровали. Те не ме търсят и аз не ги търся.
Миналата седмица свирихте в Македония. Водени ли са някакви преговори с Kreator за евентуално второ ваше посещение в България?
Не, не и за момента, но ще работим по въпроса, гарантирам това! Би било невероятно да посетим София отново. Имам само прекрасни спомени от миналото ни посещение при вас и много бих искал да се върнем за нов концерт. Не е лесно да се организира подобно нещо, но мисля, че можем да го направим.
Преди няколко години проведохте съвместно турне със Sodom и Destruction – другите две велики немски траш банди. Чия беше идеята и има ли шанс това да се случи отново?
Не, не вярвам това да се повтори, свързано е с твърде много усложнения и проблеми. С Destruction и Sodom много се уважаваме, но едва ли ще е възможно графиците ни да се съобразят така, че да се случи пак такова турне. А за идеята – беше на Destruction, по точно на Schmier. Помня, че толкова дълго ме навиваше за това, че накрая просто не издържах и му рекох: “Добре, предавам се, така да бъде!”, хаха. Всъщност знаех, че феновете много ще се зарадват на нещо подобно и затова се съгласих да опитаме.
Трудно ли се съставя концертен сетлист, имайки предвид от колко много материал трябва да избирате?
Все по-трудно става. Към сетлиста от последното ни турне сега добавихме доста нови песни за сметка на някои стари, но като цяло и времетраенето на едно шоу се увеличава. В някои страни свирим малко по-различни неща от дискографията си, отколкото в други. Феновете навсякъде си имат предпочитания.
Ти веднъж беше казал, че в миналото наличието на двама вокалисти е отличило Kreator от останалите траш банди. Когато свирите на живо, Ventor все още ли изпълнява песни като "Riot Of Violence", например?
Точно тази песен я пее на всеки концерт! Други не изпълнява, защото вече не се интересува от пеенето, но “Riot Of Violence” – задължително. Едва ли би имало смисъл да правим същото нещо днес, защото той е много повече барабанист, отколкото вокал. Просто навремето ни се налагаше да си поделяме партиите, защото нито аз, нито той бяхме особено очаровани от идеята да пеем и в крайна сметка се спряхме на този вариант.
На какво отдаваш това съживяване на траш сцената през последните 4-5 години?
Трудно ми е да кажа. За мен трашът винаги си е бил тук още от възникването си, в една или друга форма, така че за съживяване ми е трудно да говоря. Знам, че излизат страшно много здрави траш метъл албуми и това ме радва, защото говори за засилен интерес към тази музика както сред феновете, така и сред самите банди.
Благодаря ти за интервюто, Mille! Беше истинска чест да разговарям с теб.
И аз ти благодаря много! Българските фенове да се готвят, защото през 2005-а година със сигурност ще ви посетим!
