Когато озаглавиш новия си албум с толкова смело и амбициозно име като “Extreme Power Metal”, това автоматично вдига нивото на очакванията към него. Не че DragonForce открай време не наричат стила си по този начин, но сега правят официална заявка за нещо наистина екстремно – и като замисъл, и като реализация. След подобен ход остава само въпросът доколко осмият им студиен опус е достоен да се превърне в епитом на цялата им кариера.
“Extreme Power Metal” до голяма степен остава верен на жанровите параметри, които бандата сама постанови преди близо две десетилетия в култовото си демо “Valley of the Damned”. Същевременно той звучи достатъчно модерно и динамично, за да задържи вниманието на съвременния слушател. Единственият му сериозен дефицит е отсъствието на клавириста Vadim Pruzhanov – един от основните виновници за настоящата музикална физиономия и цялостния успех на DragonForce. За щастие, Herman Li и Sam Totman надскачат себе си с нова серия от китарни престъпления, за да компенсират тази липса, а като добавим и поредното стабилно представяне на фронтмена Marc Hudson, става изключително трудно да критикуваме записа.
Наченките на идейно изчерпване, които започнаха да се прокрадват в последните издания на групата, тук са изкоренени без остатък. За пръв път от доста време насам съставът звучи също толкова настървено, колкото в класики като “Sonic Firestorm” и “Inhuman Rampage”. Музикантското му ниво е от очаквано извънземна класа, но дори по-ценно от това е композиторското умение, което демонстрира. Сред урагана от грифови еквилибристики и бластбийтове в парчета като “Highway to Oblivion”, “Troopers of the Stars” и “Razorblade Meltdown” много нужно разнообразие внасят среднотемповите епики “Remembrance Day” и “The Last Dragonborn”. Последната е допълнително обогатена от азиатски фолклорни мотиви, докато в “Heart Demolition” и “Strangers” пък откриваме безсрамни намигвания към популярната музика от 80-те години. “Cosmic Power of the Infinite Shred Machine” почти стъпва в квази-прогресив територията на “Disciples of Babylon” и “Soldiers of the Wasteland”; темпото ескалира отново в “In a Skyforged Dream”, за да може всичко да приключи с абсолютно изродския кавър на Celine Dion с “My Heart Will Go On”.
DragonForce за пореден път съчетават достатъчно вдъхновения и похвати, за да защитят статута си на лидери. В изпълнение на банда с по-малко талант от тях сумарният резултат вероятно би звучал като нещо претрупано и безформено, но в случая получаваме един силно заразителен труд, който може да бъде описан и само с три думи: екстремен пауър метъл.
