Епичният хеви метъл е жанр, който е по-вероятно да предизвика изражения на насмешка върху лицата на по-младите поколения, слушащи тежка музика, отколкото топли чувства на носталгия. Групи като Manowar, Manilla Road и Warlord, създали несъмнени класики, не успяват да се впишат съвсем в днешния музикален климат и звучат като застинали в едно минало, което нямат никакво желание да напуснат. За да останат актуални, много от наследниците им трябваше да преосмислят целите си, да доразвият звученето си и да се откъснат от сянката им. Някои успяха, а други не.
Atlantean Kodex са една от бандите на днешната немска метъл сцена, които постепенно излизат от ъндърграунда и се превръщат в любимци на музикалните критици. В кръвта им тече ДНК-то на епичния хеви метъл, но типичното темпо на класическия жанр е забавено, а в конструкциите на композициите откриваме елементи, които са по-близки до дуум звученето на While Heaven Wept и до тежестта на Bathory (от “Hammerheart” ерата), отколкото до пауър метъла. Успехът на баварската формация далеч не може да бъде дефиниран като “светкавичен” или като “чудо за един ден”. Музикантите прецизно и старателно омагьосват сърцата на слушателите си от повече от десетилетие насам, а творбите им “The Golden Bough” и “The White Goddess” се сдобиха с култов статут сред ъндърграунд метъл общността.
Дългоочакваният трети албум на Atlantean Kodex, “The Course of Empire”, продължава започнатото и надгражда над вече демонстрираните умения на бандата да облича историко-митологичните си истории в красиво и съдържателно изкуство. Той предлага повече динамика, а магнетичните вокални партии на Markus Becker не спират да се забиват в съзнанието. Въпреки дългата продължителност на песните, не оставаме отегчени дори за секунда, тъй като музикантите са усвоили до съвършенство формулата за задоволително разгръщане на композициите – формула, позната на малцина. Клишета вероятно има, но не ни остава време да се замислим за тях, тъй като Atlantean Kodex ни държат под хипноза през цялото време. Мрачната атмосфера на записа бива допълнена от подобаващи хорови партии, а китарните сола на Micheal Koch и Coralie Baier довеждат до величествени кулминации.
“Империи се издигат, а други падат”, изпява Becker няколко пъти в “The Course of Empire”. Това наистина е поуката, която можем да си вземем от повечето истински приказки от историята. За щастие, със страхотни албуми като този, за империята на Atlantean Kodex предстоят славни дни, а за нас ще бъде истинска чест да ги изживеем заедно с тях.
