Дъжд по прозореца, последен танц на изсъхнали листа, призрачно небе и гарванови силуети – любимият сезон на немалка част на феновете на тежката музика настъпва бавно, но сигурно. Сезонът на уединение в най-самотните кътчета на съзнанието, за което няма по-подходящ фон от пропитата с меланхолия музика. Сезонът на Insomnium.
Да надминеш най-дръзкото си постижение (“Winter’s Gate” от 2016-а година) изглежда немислимо. Докато 40-минутната композиция взе жертви, предпочитащи стандартния албумен формат, “Heart like a Grave” отправя отворена покана за мрачните владения на групата. Макар да говорим за завръщане към структурата “песен по песен”, опусът е всичко друго, но не и опростен – техничните моменти от “Winter's Gate” са подчинени на атмосферата на “Above the Weeping World” (2006) и “Across the Dark” (2009). Музикантите се вдъхновяват от местни поеми и лични трагедии, а разказите за загуба и отчаяние се балансират с агресия и мъртвешко спокойствие.
Въведението “Wail of the North” не оставя никакво съмнение, че слушаш Insomnium в най-добрата им форма. Гост клавиристът Aleksi Munter (екс-Swallow the Sun) добавя симфоничност и дори напомня за големите Amorphis. Както винаги, музиката е подчинена на дрезгавия глас на басиста Niilo Sevänen, но чистото пеене на Ville Friman и Jani Liimatainen (Cain's Offering, екс-Sonata Arctica) в парчета като заглавното и “Valediction” води до най-голямото вокално разнообразие в албум на Insomnium до момента. С присъединяването на Jani, съставът разполага с трима отлично сработени китаристи, отговорни за плътната рифовка. “Neverlast” е реверанс към гьотеборгската школа (в частност Dark Tranquillity), “Pale Morning Light” съчетава дуум, мелодет и блек, а потискащо темпо съпътства акустиката в “And Bells They Toll”. Във втората половина са съсредоточени едни от най-продължителните и многопластови композиции: “Twilight Trails”, перлата в записа “Heart like a Grave” и инструменталът “Karelia”. А когато зад микса и мастерирането стои Jens Bogren, звуковото качество е гарантирано.
Вече споменахме, че есента принадлежи на финландците, но новият им албум се оказва достатъчно добър повод да отидем дори по-далеч – след умопомрачителен труд като “Heart like a Grave”, 2019-а година попада изцяло под знака на Insomnium. Издавайки най-завършената си творба до момента, групата надминава всички очаквания и изнася майсторски клас по музициране, който ще се помни дълго.
