Жанровата трансформация на норвежците Leprous се превърна в една от най-противоречивите теми в прог средите през последните години. Според някои момчетата скъсаха с прогресив метъла завинаги, а според други – те вече нямат нищо общо с рок музиката и са започнали да свирят поп. Разбира се, тези твърдения са силно преувеличени и са изказани от хора, които очевидно не са слушали поп музика през живота си, тъй като новото творчество на Leprous е повлияно от различни алтернативни течения, но няма никакви допирни точки с това, което се пуска по поп радиото.
На слушателите, които познават бандата бегло, новият шести албум “Pitfalls” може да се стори изненадващ. За сметка на това, тези, които са наясно с тяхната еволюция и склонност към експериментиране, ще намерят творбата за естествено и органично развитие спрямо демонстрираното до момента. Това обаче не променя факта, че “Pitfalls” е изключително интимен и еклектичен. Текстовете в него отразяват от първо лице проблемите с психичното здраве, с които фронтмена Einar Solberg се бори в ежедневието си. Със смелото развиване на темата Leprous се присъединяват към едно сравнително ново течение от творци, които се опитват да съборят обществените предразсъдъци към хората, страдащи от депресия и тревожност и да превърнат въпроса от табу в нормалност. Прогресивно, нали?
Стилистично албумът е разделен на две половини. Първата е съставена от по-кратки и директни композиции, а втората – от такива, които се изграждат бавно и ескалират във финалната си част. “Below” поставя обещаващо начало с ембиънт синтове, обречени цигулки и агонизиращите фалцетни вокали на Einar. “I Lose Hope” и “Observe the Train” балансират минимализма с неочаквано запомнящи се вокални мотиви и мелодии. “By My Throne” си позволява да разчупи установеното темпо с танцувален ритъм, макар и атмосферата да остава все така мрачна и отнесена. “Alleviate” се възползва от краткото си времетраене, за да се превърне в хитовото ядро на албума, а текстът е способен да даде надежда на всеки, който води война срещу вътрешните си демони. “At the Bottom” излага контраста между електронните бийтове от куплетите и ударното звучене на припева, а красивите симфонични елементи придават саундтраково усещане на парчето. “Distant Bells” се изгражда постепенно цели шест минути, за да експлодира в еуфорична кулминация, а “Foreigner” е може би най-традиционната композиция тук и би се вписала дори в по-ранните им записи като “Bilateral” и “Coal”. “The Sky is Red” закрива творбата с джаз елементи, насечено темпо и апокалиптичен финал.
“Pitfalls” е истински прогресив албум и онези, които твърдят обратното, злоупотребяват със свободата си да поставят всевъзможни етикети и да дефинират жанрове, без да се съобразяват с историята. Да си “прогресив” творец означава да не се страхуваш от експериментите, винаги да търсиш и преоткриваш себе си, да си склонен към творческа промяна и въпреки всичко да намираш начин да останеш верен на традицията на онзи жанр, който банди като King Crimson, Jethro Tull и Van der Graaf Generator са създали в края на 60-те години. А Leprous правят точно това, и го правят по изключително впечатляващ начин!
