Ревюта
Група: Apocalyptica      Албум: Cell-0      Автор: Стако      Януари, 2020
Apocalyptica - Cell-0 (ревю от Metal World)

Apocalyptica е група, която се прослави с действията си. Да имаш тежко присъствие на сцената с виолончело – инструмент, който често се асоциира с мелодичност и нежност, беше странно. Хората естествено гравитираха към уникалната идея, но това, което ги задържа, бе скритият коз в ръкава на бандата – челото е адски плътен и пъстър инструмент. А музикантите тук знаят как да се възползват от това.

Предходният труд на финлдандците, “Shadowmaker”, се оказа важен символ за успеха им. Той беше високо оценен и от фенове, и от критици. И с право. Великолепната смеска от емоция, красота, тежест и хъс едва ли беше приемала по-дефинитивен образ до 2015-а година. Оттогава мина немалко време и всички сме готови за следващото предизвикателство. Неговото име е “Cell-0”.

Още в първия трак фактите се закотвят мигновенно: музицирането тук е на високо ниво. Прелюдии от красиви моменти се задъхват и изчезват пред магнитута на тежестта. Усетът на музиката говори за нещо безвъзвратно изгубено, сякаш се опитва да разкаже история. Тази гонитба между мелодика и тежест продължава до самия край на изданието. Този път нямаме външни присъствия на вокалисти, което затвърдява позицията на албума като „концептуален“. Но това не значи, че набрания опит е заличен – напротив. Доколкото е трудно да наречеш един инструментал „докачлив“ (в модерен смисъл), то тогава тук ще трябва да заменим със „слушаем“. Първите впечатления са силни. Те провокират наслада и уважение у слушателя, но е трудно да се върнеш към изданието за повторно слушане. Това нито се дължи на музиката, нито на изпълнителите, а на очакванията на типичния слушател, превърнали се в навици в днешно време. Всеки звук е брилянтно разграничен, а пъстротата на инструменталите просто не може да бъде отречена. Работата тук е вършена от меломани за меломани, и си личи.

Из продължителността на траклиста срещаме красиви, надеждни моменти, които безконфликтно биват последвани от трашърски пориви. Не само гамата на музиката, а и гамата на емоциите, които се крият в нея, е способна да секне дъха на слушателя. Вдъхновените прогресии превръщат модерната класическа музика в нещо недостатъчно с един замах. А всеки трак съдържа прекрасни, оригинални вметки, доказващи парчетата като завършени произведения.

Apocalyptica не са за всеки. Би било претенциозно и фалшиво да ги етикираме като „група за изтънчен вкус“, защото именно срещу това съставът се бори. В този почти-час от музика – без значение от жанрова принадлежност – има по нещо за всяка душа. И е нужна силна доза инат, за да не допуснеш красотата да ти повлияе.

“Cell-0” прави нещо съвсем различно от предшественика си. Доколкото такива албуми е имало (и винаги ще има), то тук подходът и изпълнението променят всичко. Това издание е може би най-силното доказателство, че сблъсъкът между тежка музика и класика може да създаде нещо неописуемо оригинално. Това е модерната класика, в пълния ѝ блясък.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт