Две години минаха от излизането на “Oblivion” – албум, който остана в спомените на метъл феновете не толкова с музиката си, колкото със скандалната си промоция. Едва ли някой е забравил нападателните упреци, които лидерът на Crematory, Markus Jüllich, отправи към слушателите си. Горчивият вкус, предизвикан от подобно изказване, сякаш се залепи за тогава излизащия албум и така си и остана. Иначе “Oblivion” не беше лошо издание, но това нямаше никакво значение, защото не само медийните изказвания, но и аматьорски слабите визуални части не успяха да му помогнат по никакъв начин.
Тазгодишният “Unbroken” беше посрещнат с лъч надежда. Бандата подписа с Napalm Records, а да те издаде един от най-големите независими метъл лейбъли си е сериозна крачка в правилната посока. Неприятните новини обаче не закъсняха. Първият сингъл, носещ името на албума, се оказа пълна трагедия. Гост вокалите на Robse от Equilibrium са толкова зле миксирани с музиката, че песента в момента е тотално неслушаема. Пък и на кого точно му хрумна, че е добра идея в едно парче да има двама харш вокалисти, които отгоре на всичко пеят едновременно?! Добре че във версията от албума пее само Felix, така музиката звучи доста по-добре. Без недомислени гостувания, моля!
Като звучене “Unbroken” контрастира на предшественика си с това, че гледа в индъстриъл посока, докато “Oblivion” отиваше повече към пауър метъла. Това е добре – изглежда Crematory са решили да се върнат малко към корените си. Албумът е пълен с грууви рифчета и забавни клавири, а Markus е предпочел да се придържа повече към обикновения прав ритъм, осъзнавайки, че така музиката става още по-ударна. Проблем са чистите вокали. Гласът на китариста Tosse Basler беше един от най-силните елементи в “Oblivion”, но след напускането му през 2018-а, се наложи да бъде заместен. Тогава към състава се присъедини Connie “Conner” Andreszka, който изпълнява чистите вокали тук. Разликата е огромна. Отдалече си личи, че Conner не може толкова добре да контролира звукоизвличането си. Човекът не е никак лош певец, но за група от калибъра на Crematory, трябваше да е нещо много по-добро.
Това, от което обаче най-много страда “Unbroken”, отново са визуалните части. Да, видеата към едноименната песен и “Rise and Fall” са с класи над излезлите преди две години недоразумения “Salvation”, “Immortal” и онова лирик видео, което е по-добре да не споменаваме като цяло, обаче за днешните стандарти, клиповете продължават да са смешни. Може би просто Crematory трябва да насочат креативността си към нещо друго, видеата очевидно не са тяхното нещо.
С оглед на написаното отгоре, “Unbroken” не е слаб албум, но е далече от силните издания на групата. Със сигурност ще се възприеме по-добре от предшественика си и ще генерира повече продажби, но това е по-скоро закърпване на положението, а не някакъв голям успех.
