Ревюта
Група: Five Finger Death Punch      Албум: F8      Автор: Стако      Март, 2020
Five Finger Death Punch - F8 (ревю от Metal World)

Five Finger Death Punch само за 15 години на сцена успяха да се превърнат в пример за мейнстрийм тежка група. А това, разбира се, има своите добри и лоши страни. Музикантите, още по време на генезиса на проекта, бяха заложили страхотни основи: блестящи сола, прихватливи мелодични припеви и много, много бяс.

После, три издания по-късно, нещо се пречупи. Оттам насетне се случиха няколко метаморфозни кризи, които доведоха до дискография с доста белези. Обаче успехът си остана непоклатим – феновете издигнаха състава до парадоксални нива на слава. Такъв успех не е за изпускане. И така стигаме до “F8”.

Интродукцията се опитва да излъже чрез мелодраматични цигулки, че следва нещо по-различно от очакваното. Но това, за съжаление, просто не е така. Само след секунди маската бива свалена и се чуват същите рифове, които властват над последните няколко траклиста. Със същия галоп, същия звук и дори в същия ритъм. Няколко пъти едно соло се опитва да се провикне, но незнайно защо не успява да впечатли така, както преди. Тук-таме се прокрадва някой докачлив момент, но по-често се забелязват цели пасажи, които са чисто и просто основна музикална теория. А вокалната работа, макар завидно добра на хартия, стои някак бледо, а думите, които употребява, сякаш сме ги чували и преди, още преди да бъдат изпети. И единадесет обхода на траклиста по-късно – нищо не остава в ума. През 2020-а година бандата все още прави това, което си знае – нищо не се е променило в музикално отношение. Изданието прави силен опит да впечатли с нещо различно, но под маската изниква същото лице от 2013-а. А от тогава сякаш сме слушали същата една песен в над 40 варианта, с малки изключения. Епичните сола от първите години на състава са заличени окончателно, мощните рифовки си умряха в “American Capitalist”, а на Ivan Moody сякаш никога не му е дремело по-малко за материала.

В своята концепция, Five Finger Death Punch като проект е страхотна идея. Но щом вече индивидуалните му съставни части започват да се отдалечават от своите основи, че чак редици песни се сливат в безкрайни, хомогенни епоси, значи е време за промяна. В никакъв случай из основи – но дотолкова, че да се върне вдъхновението в звука.

“F8” е най-слабото издание на групата до момента поради причини, които вече познаваме, заради същия феномен, който се е случил и на други банди. А това, че музиката тук е меко казано невпечатляваща, далеч не значи, че няма да е успешна. Ако вие сте от феновете, които F5DP спечелиха с последните си издания – тук ще има нещо за вас. Но ако си спомняте “The Way of the Fist” – няма смисъл дори да пробвате.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт