August Burns Red, сякаш вечно устремени напред и нагоре, успяха да се превърнат в един от устойчивите стълбове на западния метълкор. Изминатият от тях път впечатли мнозина и имаше защо. Вдъхновението им премина през множество метаморфози, а от всяка нова форма те успяваха да задържат по нещо, което да превърнат в неизменна част от своя стил.
Американците бяха поели на поход срещу застоя. С последните си няколко издания те правиха не просто крачки, а цели скокове. В работата им все по-често и успешно се промъкваха прихватчиви прогресив хрумки, които бяха увенчани с голям успех. И сякаш неусетно стигаме до деветия студиен запис на групата, “Guardians”.
Траклистът стартира по традиционен начин. Звукът експлодира в колоните и първият извод е налице: това издание е по-тежко от предшествениците му. Сякаш прогресивните наклонности отстъпват, а на тяхно място е добавена доза дет метъл. В сянката на композициите проличава и друга истина – текстовете са по-директни. От тях се разбира, че в ядрото си “Guardians” е концептуален албум, коментиращ социалните проблеми на модерното общество. Това обаче не жъне успех, тъй като казаното е вече изговорено, а презентацията не дава нова гледна точка или мъдро заключение. За щастие, музиката има с какво да впечатли. Срещат се парчета с припеви – нещо, което съставът рядко си позволява. Цялостно, звученето е по-тежко и равно, а промените в темпото не напускат метълкор територията. Познатите препратки към далечни жанрове определено ще липсват на някои фенове, но това никак не значи, че работата тук не е мелодична. Покосяващата китарна работа на John “JB” Brubaker ще ви обитава дълго време, а зверските вокали на Jake Luhrs звучат по-пъстри от всякога. Дозата паразитност също е задържана, макар приложена по познат начин. Дори предвид, че песните тук са еднотипни, винаги присъства щипка уникалност, за да не се изгуби доказаният майсторлък в музицирането. В редки сегменти се усеща проблясък с прогресивен характер, но е ясно, че този път това не е целта. А финалът на цялото това приключение е, с една дума, красив.
Трябва да се признаят адмирации на групата за хомогенността и меланхоличния минимализъм, който те прилагат към външния вид на изданията си. Може би това е единствената банда, чиято дискография стои добре на рафта, подобно на стойностни издания на силна поредица книги. Това не само показва грижа, но и уважение към фенбазата.
Всъщност цялостно изданието звучи като създадено за феновете. Сякаш текстовете са преразказани впечатления от техни истории, които като крайност са общи и човешки по характер. На всеки му се случва да успее, да изгуби любим или да трябва да се изправи пред невъзможна ситуация. А цялата тази грижа е представена под формата на траклист, който отдава почест на цялата история на August Burns Red – като ценности и като изкуство. Ако някога ви се наложи да препоръчате албум, чрез който някой се запознае с творчеството им, това определено трябва да е “Guardians”.
