Ако си търсиш нова суперъндърграунд група за слушане, спрял си се на правилното място. Atramentus са толкова далече от мейнстрийма, че името им не присъства даже и в метъл архивите (засега). Съдейки по качеството на дебюта им обаче, съвсем скоро би трябвало да започне да се говори повече за тях в границите на стила. Всъщност музикантите, мистериозно скрили се зад този проект, не са съвсем случайни и би трябвало да са доста разпознаваеми в канадските метъл среди. И като стана дума за състава на групата, Atramentus имат близки връзки с дет метълите Cathe’ilist, които пък от своя страна са свързани с вече по-познатите международно Beyond Creation, така че лека-полека успяваме да навържем нещата.
“Stygian” е албум, който напълно отговаря на името си. Думата се свързва с реката Стикс, която в древногръцката митология протича през подземното царство на Хадес. В съвременната англоезична култура “stygian” се използва като синоним на мрачен, мъглив, неприветлив. Залагайки изцяло на тези мотиви в музиката си, с изтънчеността на франкофонските си корени, Atramentus ни въвличат в приказка за безнадеждността. Трите мащабни композиции в записа разкриват съдбата на безсмъртен рицар, прокълнат да броди вечно по земята. След като животът на планетата изчезва, а слънцето угасва, единствената компания на главния герой остават мразовитите ветрове, ледовете и безкрайната нощ. Дори те не могат да постигнат мечтата му – смъртта.
Началото е поставено от 16-минутната пиеса “Stygian I: From Tumultuous Heavens... (Descended Forth the Ceaseless Darkness)”, която бавно и зловещо ни въвлича в историята на албума. В минорните постройки на пианото няма нищо изтънчено и меланхолично. Тук ще чуеш единствено ужас и грозота. Дълбоки гърлени вокали, чисти китари и църковен орган превземат втората четвърт, а постепенно увехналите цветя се превръщат в красиви бели хризантеми. Сякаш идващи от небето, божествени хорови напеви внасят светлина в картината. Тук влиянията от легендарните Skepticism са интерпретирани великолепно, а на моменти като че ли се усещат препратки и към италианската школа на The Foreshadowing. Всичко това се случва като че ли само за момент. Светкавично хризантемите отново увяхват и зловещи блекарски писъци започват да се борят с живота на композицията през следващата четвърт. Следва солова част на орган, след което бавно се завръщат тежките китари от началото на песента, подкрепени от речитативи и обертоново пеене. Накрая остават само ударните и финалът се оказва една от най-напрягащите за слушане части.
Неизвестността, която ни обзема в края на първото парче, ни въвлича в дарк ембиънт звученето на “Stygian II: In Ageless Slumber (As I Dream in the Doleful Embrace of the Howling Black Winds)”. Тук дължината спада до обикновените четири минути, но изживяването е брутално. “Stygian II” е произведение, достойно за саундтрак към хорър филм. То символизира ужасяващ кошмар, който завършва с рязко поемане на дъх и внезапно събуждане.
“Stygian III: Perennial Voyage (Across the Perpetual Planes of Crying Frost & Steel-Eroding Blizzards)” несъмнено е и кулминацията, и развръзката, и епилогът на историята. С умопомрачителната си дължина от малко над 27 минути, епосът е перлата в албума – абсолютен шедьовър на фюнеръл дуум метъла, който трябва да бъде чут от всеки фен на жанра. Очаквано, тук има от всичко по много – от чисти китари, пиано и обертоново пеене, през красиви хорови вокали, ниски грънт ревове, та чак до епичния блек метъл накрая. Тук Atramentus видимо са вложили цялата си творческа сила, а резултатът е покъртителен. В комбинация с предните две песни, “Stygian” несъмнено се нарежда сред забележителните издания за годината.
