Едно от големите завръщания на 2020-а безспорно е това на Alcatrazz – група, добила популярност в началото на 80-те години на миналия век. За кратък период от около половин десетилетие основаната в Лос Анджелис, Калифорния банда оставя сериозна следа на рок сцената. Стартирали като студиен проект на Graham Bonnet, добил популярност няколко години по-рано с Rainbow и култовия “Down to Earth” (1979), Alcatrazz дават път на китарни величия като Yngwie Malmsteen и Steve Vai.
“Born Innocent” е изключително издържан албум, който би бил перфектно допълнение към деня на всеки почитател на класическия хард рок. На пръв поглед в стила на групата няма кой знае какви разлики спрямо дебютния им труд – “No parole from rock n’ roll” (1983). Гласът на Graham Bonnet притежава същата тази специфична за него дрезгавина и височина, направила го един от най-разпознаваемите вокали в богатата история на Rainbow. Друг от основателите на бандата, Jimmy Waldo, също спазва максимата, че нещо, което работи, не трябва да бъде променяно. Звукът, който американският клавирист възпроизвежда от синтезатора си, по никакъв начин не се различава от този, който му донесе слава преди 37 години. Alcatrazz никога не са били банда, отличаваща със сложни бас линии, но фактът, че третият и последен останал основател на групата, Gary Shea, присъства в този запис, го прави с една идея по-сантиментален за верните почитатели.
Mark Benquecha е първото ново име в състава. Американецът заменя зад барабаните Jan Uvena и се справя много добре със задачата си. Позицията на соло китарист в Alcatrazz е доста специфична. Да си наследник на виртуози от ранга на Yngwie Malmsteen и Steve Vai е изключително трудна и отговорна задача, с която в случая се е нахванал Joe Stump. Освен с поразяващата си прилика с Nikki Sixx от Motley Crue, за Joe Stump можем да отбележим, че разполага с добра техника и специфично звучене, което би се харесало на феновете на Alcatrazz. Китарните партии в “Born Innocent” са изсвирени грамотно и звучат добре. Известни забележки към Stump можем да имаме що се отнася до живите изпълнения на песните от периода с Yngwie Malmsteen. Просто скоростта не е неговата сила.
Концептуално записът следва една линия, което не значи, че песните в него звучат еднакво. Типично за Alcatrazz се търси запомнящият се припев и моделът на песен с три куплета, продължаваща от три минути и половина до пет. Изключение прави предпоследното парче, “Warth Lane”, с неговата продължителност от малко над шест минути. Най-сериозно внимание заслужават двата сингъла – “Born Innocent” и “Polar Bear”. Oткриващата албума едноименна творба бе пусната в YouTube преди няколко месеца и оттогава позитивните коментари не спират да валят, като очевидно новото звучене на Alctrazz допада на меломаните. “Polar Bear”, която разполага и с клип, също бе приета радушно от феновете.
Дали следващото събиране на Alcatrazz ще бъде отново след 30 години, е въпрос с повишена трудност. Дотогава можете да отделите един час от времето си и да се насладите на “Born Innocent” в някой топъл летен следобед.
