Има нещо забележително в скандинавския дуум метъл. Белезите му са толкова отличителни, че почти винаги можеш да познаеш дали съответната група идва от там. Сравненията с внушителната британска сцена са неизбежни, но Скандинавия носи своите настроения – такива, каквито няма да срещнеш в нито една английска група. И обратното важи с пълна сила. Викингите никога няма да успеят да пресъздадат типичната за Острова дъждовна меланхолия.
Red Moon Architect е типичната скандинавска дуум група, носеща всички позитиви, изградили солидния авторитет на северноевропейските държави в света на метъла: тежест, мелодия и безкомпромисен звук. “Emptiness Weighs the Most” е пети албум в дискографията на финландците и излиза едва година след предшественика си “Kuura” (2019). Продуктивността обаче не се е отразила негативно по никакъв начин. Новият запис звучи точно така, както дуумът трябва да звучи. Разбира се, няма как да не се откроят различните влияния: красивата тъга на Swallow the Sun, агресията на October Tide, депресивната меланхолия на The Third and the Mortal и ранните Funeral. Вокалистът Ville Rutanen със зловещите си гърлени ревове звучи като Mikko Kotamäki в най-силните си изпълнения, но това, което може да те накара да се влюбиш в групата, е гласът на певицата Anni Viljanen, взел най-доброто от влиятелни имена като Anneke van Giersbergen, Liv Kristine и Aleah.
Сработването между тежест и мелодия е постигнато толкова хомогенно тук, че направо не е за вярване. Като изключим типичните за дет-дуума бавни пасажи с водеща китара, на места ще чуеш главозамайващи рифове. Откриващото парче (ако не броим интрото) “Chained” следва интересна хармония, която много напомня за прогресив разклоненията на шведския дет метъл. За съжаление, това е единствената песен, в която се откриват подобни моменти. Със сигурност ще е интересно, ако занапред групата реши да поработи малко в тази посока. Отделно от това някои произведения наблягат изцяло на тъжни мелодични пасажи с женски вокали, други пък разкриват дуалистичен характер. Пример за първото е “Dethrone the Darkness” – страхотна композиция, която без проблем може да влезе в албум на Saturnus.
“Emptiness Weighs the Most” е добър албум. Със сигурност няма да те впечатли с експерименталното си начало, защото тук такова няма, с изключение на някои по-интересни моменти. Финландците се придържат към стиловите традиции и резултатът е повече от задоволителен. А сега, когато се задава и дългоочакван нов албум от Draconian и интересът към този жанр се засилва, по-малки групи като Red Moon Architect имат възможност да яхнат вълната и да натрупат популярност.
