Раздялата с титаничния Niklas Sundin по-рано тази година не вещаеше нищо добро за Dark Tranquillity. Не би трябвало да е тайна за никого, че законодателите на мелодичния дет метъл дължат огромна част от настоящия си облик (а и успеха си) тъкмо на неговите визионерски търсения. След оттеглянето му, основни композитори в състава остават Anders Jivarp и Martin Brändström, на чиито плещи пада нелеката задача да развиват онзи безподобен стил, по който се равнява цяла една сцена.
Резултатът от усилията им идва точно четири години след монументалния “Atoma”. За разлика от него обаче, “Moment” си поставя доста по-скромни цели. Вместо за пореден път да се опитат да надскочат себе си, шведите преговарят редица етапи от късното си творчество, но поне го правят по майсторски начин. Получаваме изключително слушаем запис, който всеки почитател на бандата ще може бързо да припознае. Както би могло да се очаква, странното, атмосферично, тягостно начало до голяма степен отсъства от него и това само по себе си не би било особен проблем, стига останалото да не беше толкова болезнено предсказуемо. Уви, тук няма нито един момент, в който да почувстваш, че Dark Tranquillity за пореден път разширяват границите на жанра – нещо, което открай време е тяхна запазена марка.
Индивидуалните изпълнения са на очаквано високо ниво, а тъкмо съчетаването им прави албума толкова ефектен. Само добри думи заслужава представянето на новите китаристи Christopher Amott и Johan Reinholdz – достатъчно технично, за да буди респект, и достатъчно прибрано, за да не обсебва композициите. Mikael Stanne, чийто глас сякаш става все по-добър с годините, отново е във вихъра си. Емоционалните му партии вдъхват живот и на някои недотам оригинални парчета, докато текстовете му безмилостно изобличават дефектите на човешката природа. Готик и синтпоп влиянията на Martin Brändström пък допринасят за едни от най-силните попадения тук.
“Phantom Days” открива ударно със звучене а ла “We Are the Void”, докато “Transient” се опитва със смени в темпото да разчупи иначе стандартната си структура. Неприлично хитовата “Identical to None” е сигурен лайв гвоздей, “Ego Deception” вика приятни асоциации с атмосферата на “Fiction”, а “Empires Lost to Time” изненадва с приповдигнатата си мелодика. Най-интересни се оказват по-лиричните песни (“The Dark Unbroken”, “Remain in the Unknown”, “Standstill”, “In Truth Divided”), които се доближават до стилистиката на периода “Projector” / “Haven”. Споменатият по-горе композиторски дефицит най-ясно проличава в опитите за напрегнати и мрачни изпълнения като “A Drawn Out Exit” и “Failstate”, звучащи като остатъчен материал от предходни издания на групата. И ако това изглежда разочароващо, си струва да направим уговорката, че клишираното за Dark Tranquillity все пак надминава по качество 99% от продукцията на мелодет сцената.
Дори на най-големите понякога се случва да се препънат или просто да забавят темпото. “Moment” е албум, въплътил огромен музикантски и идеен потенциал, перфектно изсвирен и шлифован от всеки ъгъл. Това, че не изненадва с абсолютно нищо, може да бъде простено на създателите му – но само този път.
