Факт е, че в съзнанието на много хора изминалата 2020-а вече се превръща в “Годината-която-не-бива-да-се-назовава“, изглеждаща напълно безсмислена, похабена и изпълнена с кофти обстоятелства като липсата на каквито и да е музикални събития. Това явление обаче определено не включва ирландците God Is an Astronaut, които напук на всичко и за щастие на всички оползотворяват цялото си време, като успешно го преобразуват в чиста творческа енергия. Огромният труд и впечатляващата им мотивация дават резултат с появата на едно от най-впечатляващите им издания до момента.
“Ghost Tapes #10” неслучайно включва точно тази номерация в заглавието си – това е десетият пореден албум в кариерата на God Is an Astronaut, което ги прави завидно продуктивни през изминалите близо две десетилетия от основаването им. Разнообразното им творчество винаги е било богато на изненади и тазгодишното попълнение не е изключение. Ако в дадени случаи границата между пост-рока и прогресив метъла е изключително тънка (дори незабележима), то в други моменти е много ясно очертана. Така се случва и с “Ghost Tapes #10”, който е осезаемо по-тежък и “по-метъл” запис от почти всички останали в дискографията на бандата, клонейки доста повече към прогресива.
Стиловата тежест със сигурност не е за сметка на емоционалната, което може да чуем още в първата от седемте песни – “Adrift”. Тя започва енергизиращо и бързо, но постепенно изкарва на преден план присъщата на God Is an Astronaut лека меланхолия, която се разраства още повече в “Burial”. Там не само заглавието, но и цялостното настроение напомнят за шведите Katatonia, разгръщайки различните измерения на мрачната душевност. Нещата стават още по-напрегнати в “In Flux”, но в най-добрия смисъл – още от сега си личи, че албумът тепърва започва да разкрива най-доброто от себе си.
Именно следващата “Spectres” ни повежда към своеобразната кулминация на записа и е изпълнена с умопомрачаващи мелодии и смразяващи рифове, които са напълно самодостатъчни, дори и в изцяло инструментален албум. “Fade”, от своя страна, продължава градивно да увеличава тежестта и за момент забързва темпото почти до неузнаваемост, но после плавно прелива в по-бавната “Barren Trees”.
Всичко чуто до момента води до безспорния шедьовър “Luminous Waves”, който е запазен за финал на космическата одисея “Ghost Tapes #10”.
Ако досега на апокалипсиса му липсваше подходящ музикален акомпанимент, който да ви изстреля достатъчно надалеч от действителността, то вече знаете какво да си пуснете през следващия локдаун.
