След като се измъкнаха от ледените води на океана невредими, Evergrey решиха да оставят епичната трилогия, състояща се от “Hymns for the Broken”, “The Storm Within” и “The Atlantic”, зад гърба си и да започнат да пишат нова глава от историята си. Дългогодишните фенове на бандата усетихме най-истински възраждането, което последните албуми на шведите оказаха върху кариерата им след средния период (между “Monday Morning Apocalypse” и “Glorious Collision”), който се прие значително по-противоречиво, въпреки ясните си достойнства. Изглежда всички обаче са притаили дъх и очакват с голямо любопитство следващата крачка на Tom Englund и компания.
Е, “Escape of the Phoenix” е факт и няма да си кривим душата – въпреки многобройните реверанси, които отправя към историята на групата, записът е типичен представител на късното им творчество и не би могъл да съществува без предшествениците си. Това съвсем не означава, че не успява да надмине голяма част от тях.
Дванадесетият албум на Evergrey се разгръща по страхотен начин с всяко следващо слушане, но няколко неща правят впечатление още от първия досег с него:
Енергията и вдъхновението на бандата са все така възхитителни и неизчерпаеми, въпреки липсата на рискови нови елементи.
Китарните рифове в парчета като откриващото “Forever Outsider”, “A Dandelion Cipher” и заглавното “Escape of the Phoenix” са в състояние да разбият черепа ти.
Henrik Danhage e абсолютен бог на китарните сола.
Tom Englund е все така способен да разтопи ледовете в сърцето ти в песни като “Stories”, “In The Absence of Sun” (сериозно, една от най-титаничните песни на Evergrey изобщо) и “You From You”.
Клавишните на Rikard Zander винаги са играли ключова роля в меланхоличното звучене на групата, а този път са изведени на още по-преден план в аранжиментите.
Двадесет и три години след издаването на дебюта си “The Dark Discovery” шведските титани Evergrey нямат повече какво да доказват. Въпреки промените в състава и завоите в звученето, те успяха да съхранят онази магия, която ги прави специални, и не разочароваха феновете си нито веднъж, редувайки задоволителни записи с абсолютно монументални такива. “Escape of the Phoenix” със сигурност e от вторите.
