Позакъснялото разцъфване на пролетта се съчета с едно от най-очакваните музикални събития за годината. Gojira издадоха новия си албум, носещ многозначното име “Fortitude”. Това е специална група – група, която си извоюва челно място в редиците на метъла, да не кажа, че държи диригентската палка. Най-хубавото от всичко е, че подобно постижение никога не е било самоцел на Gojira, а този албум показва именно това.

Общото и личното

В дискографията на французите прави впечатление една особена тенденция. Ако персонифицираме албумите, даваме им сетива, с които да виждат, чуват и усещат, ще забележим нещо любопитно. Посоката на погледа, на сетивността, се изменя последователно във всяко ново издание. “Fortitude” определено носи общностно усещане, сетивата долавят много по-глобални проблеми, шепите са пълни с пепел от изгорели хектари гори и живителна тъкан. Говори се за други светове, други места. Чуват се напевни химни, племенни псалми. Обхватът е умишлено по-широк – говоря изцяло за темите тук, не за популярността. С всяка следваща песен като отварящо се ветрило, тази общностна обвързаност, която предполагам, че искат да създадат, се засилва. “Magma” стои на точно противоположния бряг, бидейки изключително лично преживяване. Херметически затворен, погледът е обърнат навътре, сетивността се насища с тишина. Личното измества общото, за да се избави от собствените си демони. Тази нишка на развитие би могла да се проследи и назад в цялата им дискография. (Пре)Раждане, разцвет – отворени  ръце към света. Следва затваряне и вглеждане навътре, смирение. Независимо дали ефектът е умишлен или постигнат от чистата пъстрота на животите им, това наистина е впечатляващо.

Последователност

Gojira без съмнение са една от най-последователните банди в целия жанр. Темите, свързани с екологичните проблеми, са основен поминък в текстовете на Joe Duplantier. За разлика от повечето известни личности, които използват екологичните въпроси за реклама, Gojira действат. И то как! С кампанията си Operation Amazonia, предхождаща излизането на албума, борбата им достигна до своя апогей. Инициативата цели да събере средства в полза на местното население в Амазония, с които да подпомогнат опазването на Амазонската джунгла. Също така проектът включва изграждането на лечебни центрове в полза на племенните народи. Първоначално Gojira даряват сумата от 5000 долара за построяването на един център, а крайната цел е събирането на 75 000 долара и изграждането на 15 такива. Групата призовава всички свои фенове да участват с дарение, като така получават шанс да спечелят някои от предоставените инструменти и сувенири. В кампанията се включиха много лица от сферата на рока и метъла: Kirk Hammett и Robert Trujillo от Metallica, Adam “Nergal” Darski от Behemoth, Slayer, Black Sabbath и т.н. Трябва да отбележим и българското участие в кампанията. Дидо Пешев (Last Hope, Them Frequencies, Nocktern) от Bare Hands Society се включи със своя картина, използвана от Gojira по време на турнето, с което представяха предходния си албум, “Magma”. До момента ‘‘Операция Амазония‘‘ е успяла да събере над 210 хиляди долара. В допълнение на казаното по-горе идва неоспоримият факт, че всички членове на състава през годините запазват добър обществен портрет за себе си. Изглеждат целеустремени, скромни, странящи от противоречия и скандали – и това с цялата условност на ситуацията, в която е светът, откакто съществуват социални мрежи. Не е случайно, че запалват доста по-млади слушатели, Gojira дават добър пример.

Fortitude

Седмият студиен запис на групата идва в ситуация, в която на светът, а с него и концертният живот, предстои да се събуди, да изтупа прашните си кецове и да ги приготви за концерт. Ясно е, че очакванията са огромни, така беше и с “Magma”, но този път ролята на “Fortitude” може да се окаже повече от ключова. С предходното си издание те навлязоха в нови територии. Противоречив е най-точното описание за “Magma”. Безспорен успех като продажби и придобита масова популярност. Но “Magma” сякаш не успява да издържи този така верен помощник на всеки ангажиран с културата човек – тестът на времето. Ако бяха продължили в същата посока, вероятно погледите ни нямаше да гледат към тях в този момент. Олекотяването на целия звук и липсата на пластова структура на песните биха били пагубни, ако се повторят още веднъж. За радост, не се случи нищо такова. “Fortitude” е по-дълъг, по-комплексен, по-екстровертен и със сигурност по-добър. Първото впечатление, което остави цялото произведение, не беше много добро, но всяко следващо слушане доказваше, че групата дава много на феновете си. Завръщат се тежките еднотонни рифове отпреди периода “Magma”, в същото време са запазени и развити вокалните линии на Joe Duplantier. Често се срещат тези така красиви високотонови отгласи. Меланхолията в гласа му изпълва цялото околно пространство и обръща погледа на всички наоколо към Gojira. Трябва да се отбележи и обложката на албума, създадена от Joe, която е абсолютен шедьовър. Началото е ударно – “Born for One Thing” излезе предварително и представлява мащабиран модел на цялата творба. Има мощ, дисонантни акорди, недостижими перкусионни линии, племенни мотиви и отново обречеността в гласа на Duplantier. Следва “Amazonia”, която може да бъде счетена за една от най-непретенциозните, от гледна точка на мелодии и тонове, песни. Използването на дръмбой (познат още като бръмбазък) за „западните“ хора вероятно звучи доста екзотично. С оглед факта, че е често срещан в българския фолклор, не мисля, че този инструмент би придал особена стойност или екзотика. Заради цялата кампания, свързана с Амазония, откритото намигване към Sepultura е съвсем уместно, дори необходимо. Радващо е, че не смятат за себе си, че са открили нещо ново и нечувано. “Another World” започва с прелестен китарен риф, препращащ към най-хубавите моменти на “The Way of All Flesh”. Песента със своята по-голяма сложност идва точно навреме. Минусът е в крайно неразнообразната вокална линия. Краят на композицията и началото на следващата биват атмосферични етюди, които на пръв поглед звучат добре, но с времето дългата въвеждаща част на “Hold On” ще досади. Монументалната “Flying Whales” има сходно характерно начало, което за радост бива компенсирано с разкошен мелодичен риф по-нататък. “New Found” е може би най-слабото парче в албума, като че ли повече му подхожда място в предходния запис. Като вододел на двете части на “Fortitude” се появяват едноименната песен-интродукция и “The Chant”, към която излезе и клип. Двете се движат по отворения хоризонт на “Parabol” – “Parabola” на Tool. Тук в най-чиста форма може да се види споменатата екстровертност на албума и погледът, насочен навън към хората като общност, племе, семейство. Племенният напев, стоящ в основата на “The Chant”, ще звучи прекрасно на стадион – трябва да си дадем сметка колко трудно е създаването на такъв припев. Шансът да звучи изкопирано, познато, глупаво, излишно, е много голям, но нищо такова не се случва.

Втората част на “Fortitude” може да се нарече една идея по-тежка. “Sphinx” ни връща във времената на “L’enfant Sauvage” с крайно ниските си вокали, миксирани ведно с високите тонове. За съжаление, песента не добавя нищо ново към досегашната дискография на групата. В “Into The Storm” Mario Duplantier намигва на Tomas Haake. Един от най-силните моменти в албума е тук, разгръща се пълнокръвната симбиоза между всичко старо и добро с всичко най-ценно от “Magma”. В припева има толкова много трагизъм, издигащ песента до съвсем различно ниво. Точно с такива изпълнения Gojira извоюваха челното си място в съвременния метъл. “The Trails” е най-особената песен тук, хипнотизираща и любопитна. След нея идва и грандиозният финал – “Grind”. Ярка бас линия на Jean-Michel Labadie през цялото време, заедно с изключителното свирене на Mario Duplantier. Барабаните са въздигнати до епохално място в цялата метъл сцена. Парчето е още един пъстър букет от най-силните страни на състава, стегнато свирен, с безкомпромисни вокали от Joe. Представете си само как би звучало това на живо. Краят е изключителна атмосферна симбиоза между Joe Duplantier и Christian Andreu, а последните 25 секунди са рожба на най-красивите части от човешката душа. Финалът е перфектен.

“Fortitude” като цяло надмина очакванията, поставени с по-рано издадените песни. Като минус може да се отбележи, че съществената му част беше пусната предварително като сингли, което не успя да създаде реалното усещане за композиционна структура. Един албум, създаден и записан във времена на отчуждение между хората, не само заради последната година на пандемия. Създаден с идеята да бъде слушан и изпълняван на живо. Точно от такава надежда имаме нужда.