Ако нямате никаква подготовка и очаквания за това, което ще чуете, първоначално сигурно ще си помислите, че мрачното заглавие “Souls With No Goals” е творба на някоя дуум метъл банда. Но скоро ще стане ясно, че изненадващото музикално преживяване, което предстои, е много далеч от това. Пригответе се за едновременно енергично, трогателно и носталгично олдскуул пътуване в страната на алтърнатив рока.
Авторът на албума е талантливият изпълнител от Шотландия Donny Ross, който вече живее в Лос Анджелис и е единственият композитор, инструменталист, вокалист и автор на всички текстове в албума. Той собственоръчно реализира всичките си тематични концепции и инструментални партии, което е един от най-впечатляващите факти за “Souls With No Goals”. Donny съвсем сам пише и записва всички инструменти, както и вокалните партии, съчетани с перфектно пасващи лирики. Всичко това е факт, въпреки че още от началото на албума всичко звучи неразличимо от нещо, записано от банда с поне четирима музиканти.
“Souls with No Goals” не е първото самостоятелно произведение на Donny Ross, а е вторият му дългосвирещ студиен албум. Той показва страхотен прогрес след “Happy FryDaze”, издаден миналата година, и лесно можем да забележим цялостното му творческо развитие оттогава насам. Новият албум се състои от 13 песни, всички от които са базирани върху келтските, алтърнатив рок и пост пънк влияния на Donny. Както той самият споделя, основните му музикални идоли са групи като The Smiths, Queens of the Stone Age, Pixies, Oasis, Fontaines DC, Stone Roses и Arctic Monkeys, което ясно си личи и от музиката му.
Говорейки за гореспоменатите влияния, откриващата песен с името “Lips of Fire” звучи именно като ранните творби на Pixies. Donny показва любимите си алтърнатив рок и пънк рок вдъхновения и всичките им нюанси. Следващите “S.T.A.G.S” и “Talking Soul For Hours and Singing In Her Sleep” загатват за по-меланхолична нотка и все повече пост пънк – още един пример за страхотния избор на жанрове. Ред е на песента “Closing Molly”, която бързо връща веселото настроение с още класически рок рифове и мелодии, вдъхновени от Oasis. “Home from Home” се оказва дори още по-жизнерадостно парче, особено имайки предвид закачливия му припев. След него чуваме “Saturday Nights At The Old War Memorial” и “Auld Timers”, които са две от по-бавните и романтични попълнения към албума, докато “The Glasgow Necropolis” продължава в по-стоунър рок ориентирана посока. Носталгичните рок мотиви се развиват още повече в “Don’t Mouth, Don’t Speak” – поредната хитово звучаща песен. Същото определение може да се даде и на “S.T.I.N.G”, която най-вероятно отново е вдъхновена от Pixies.
Едно от най-интересните попадения в записа безспорно е “Coinneach Ohdar”, където най-сетне можем да доловим келтските музикални препратки в пълния им блясък. Това е може би най-екзотичното парче, което изпъква като най-уникалното пред останалите 12. Предпоследно, е ред на “Orchid” – една от най-хубавите композиции в “Souls with No Goals” и най-запомнящата се песен досега, която лесно бихме си представили пусната по радиото. Финалната “Water and Bread” събира на едно място всички най-добри черти на записа и ги смесва в един своеобразен край на това приключение.
Ако си мечтаете за пътуване във времето и мислен телепорт директно до 80-те и началото на 90-те, “Souls with No Goals” е точното нещо. Колкото и модерно да звучи, записът е твърде силно повлиян от любимите артисти на Donny Ross и на същата тази ера в музиката – по най-добрия възможен начин, разбира се. Алтърнатив рокът и пост пънкът му звучат възможно най-искрено, сякаш са създадени преди поне три десетилетия. А фактът, че той сбъдва цялата тази магия съвсем сам, е умопомрачителен. Donny се доказва като певец, талантлив композитор и безспорен носител на вярата в бъдещето на музиката.
