С третия си албум Wormwitch показват, че нямат намерение да бъдат банда, която творчески ще стои на едно място. Очевидно е, че “Wolf Hex” е много по-различен от излезлия през 2019-а “Heaven That Dwells Within”. Само поглеждайки двете обложки, ще стигнеш до този извод. За разлика от предшественика си, “Wolf Hex” е първичен и суров, но на едно по-гаражно ниво. Тук канадците са успели много добре да съчетаят блек с кръст, за да докарат нешлифованото звучене, което феновете и на двата стила харесват. А обложката, макар и семпла, се набива на очи и красноречиво описва музиката.
Въпреки всичко, “Wolf Hex” не е перфектен. Музикантите са се опитали да творят в рамките на златната среда на фюжъна, но в някои аспекти като че ли са прекрачили границата. Продължителността на албума, както и дължината на повечето песни, не позволяват пълното разгръщане на потенциала на парчетата – особено когато говорим за блек метъл. На редица места, тъкмо когато очакваш да се случи нещо интересно, идва финалът. И за капак закриващото парче е кавър на Metallica, който е изсвирен добре, но от него няма никакъв смисъл. Без десетото парче, “Wolf Hex” нямаше да е албум, а EP. И може би щеше да е по-добре така. В сравнение с “Heaven That Dwells Within” това издание звучи незавършено и прибързано, макар идейно и творчески да надгражда постигнатото от групата до момента. Другият неприятен момент е подвеждащото усещане за дълбочина, което албумът оставя. Обикновено това е добра черта, но в случая след второто слушане “Wolf Hex” спира да разкрива нови елементи – в един момент започваш да търсиш нещо допълнително, което така или иначе го няма тук.
Въпреки очевидните минуси, в третия дългосвирещ запис на Wormwitch няма слабо парче. Седем от общо десетте песни в траклиста са на много високо ниво. Типичните са стила скоростни ударни в съчетание с мръсния бас звук създават перфектна подложка за мелодичните китарни рифове, които изобилстват и няма как да не зарадват феновете на банди като Mgla и Uada, че дори и на някои по-фолкърски проекти като Falkenbach и Kampfar. А качеството на студийния запис този път е повече от задоволително. Няма да чуеш изчистената кристална продукция на “Heaven That Dwells Within”, а точно обратното – суров звук, концентриращ се в центъра на микса, без да търси модерна пространственост. С други думи – блек метъл по класически стандарти.
Wormwitch са млада група и като такава нямат особено богата дискография на този етап. “Wolf Hex” е добро попълнение, но неговата роля по-скоро ще е на преходен албум. От него се очаква да зададе бъдещата посока на музикантите. Ще разберем дали си е свършил работата, когато излезе диск № 4.
