Новият албум на Wolves in the Throne Room е сред най-очакваните блек метъл издания тази година. Има защо да е така, съвсем скоро ще станат 10 години откакто братята Weaver кръстосват презокеанските гори и ни разказват красиви, но и мрачни истории за американската природа и онази неповторима емоция, която човек може да изпита единствено покрай водите на Тихия океан. С вече седем албума зад гърба си, WITTR са сред най-респектиращите имена в атмосферичния блек, а “Primordial Arcana” цели да бъде поредното доказателство за изградения през годините авторитет.
Както и предишните записи на американците, така и този е силно обвързан с природата. Той не залага на агресивната страна на стила си (макар че на места показва остри зъби), а вместо това рисува меланхоличен пейзаж в тъмни цветове. Те обаче съвсем не е задължително да са единствено студени. Напротив, “Primordial Arcana” всъщност е доста земен албум и, както ще забележиш още от обложката, цветовете му могат да са и топли.
Продукцията е странна. Звученето е по-басово от стандартите за жанра. Стои някак глухо, което е нормално за атмосферичния блек метъл, но в същото време е и доста ударно, което означава, че албумът няма как да бъде просто фонова музика. Мелодиите на първо слушане звучат простовати и лесносмилаеми, но това впечатление лъже. Композициите са интровертни и прикрити в началото. С всяко следващо слушане музиката разкрива нови елементи. Меланхолията, която музикантите използват като отправна точка и главно изразно средство, намира повече близост с дуум метъла. Макар и да използват похватите на блека, Wolves in the Throne Room могат да се впишат без проблем и сред банди като Swallow the Sun и November’s Doom.
Песните в “Primordial Arcana” са подредени хитро, така че записът да се движи като поредица от изкачвания и спадове. В същото време обаче парчетата се допълват взаимно и създават хомогенна връзка, която подсказва, че за пълноценно вникване в материята, изданието трябва да се слуша от-до. Хубавото е, че това не пречи да се откроят и сполучливи сингли.
Стартът се поставя от бясната “Mountain Magick”, която ни представя един от най-добрите рифове на бандата. След това темпото спада и “Spirit of Lightning” ни позволява да направим първите крачки в обстановката на меланхолия, изобилстваща в албума. Парчето обаче не губи блек началото си, така че на моменти ще чуеш познатите бластбийтове. “Through Eternal Fields” е красива пиеса, звучаща много по-удобно в дуума, отколкото в блека, а веднага след нея WITTR позволяват на музиката да стане далеч по-агресивна в “Primal Chasm (Gift of Fire)”.
Грачене на гарвани и ембиънт синтове озвучават близо двуминутното интро на “Underworld Aurora”, а атмосферичните клавири ще са в основата и на оставащите пет минути, като от време на време ще влизат в сблъсък с двукасови барабани и мелодични китарни пасажи. “Masters of Rain and Storm” засилва синтовете, ускорява темпото; бластбийтовете и високите блек писъци се завръщат. Малко след средата изненадващо всичко утихва, а изтънченият клавирен фон позволява на класическа китара да оформи красива акустична секция. Инструменталът “Eostre” закрива изданието, а след него бандата представя и още един инструментал като бонус – “Skyclad Passage”.
Решението на музикантите да сложат два инструментала на финала е странно. “Skyclad Passage” можеше да бъде сполучливо въведение. Това обаче не може да се нарече минус. “Primordial Arcana” ще е сред най-добрите блек издания за 2021-ва година, а Wolves in the Throne Room отново показаха защо са сред най-добрите в сферата си.
