Живеем във времена на глобална пандемия и реализирането на каквото и да е било събитие е успех, граничещ с чудото, да не говорим за Северозападна България, където нивото на културния живот е в локдаун от около 30 години. Е, Нелиан Николова и Илона Иванова определено вярват в чудеса!
През миналия август Монтана трябваше да стане свидетел на спектакъл, какъвто никога не бе виждал! В града на река Огоста се очакваше да дойдат Ronnie Romero (Rainbow, Lords of Black, Intelligent Music Project), Johnny Gioeli (Axel Rudi Pell, Hardline) и Jeff Scott Soto (Rising Force, Journey, Axel Rudi Pell, Talisman, Sons of Apollo). Епидемичните мерки в страната тогава не позлволиха на това шоу да се състои... "По-добре късно, отколкото никога" е клише, което обаче е много вярно. Тази година Voices of Rock, както бе подзаглавието на фестивала "Изкуството е...", се състоя! Макар и без Johnny Gioeli, за когото това щеше да бъде второ идване в Монтана, Ronnie Romero и Jeff Scott Soto направиха шоу, за което ще се говори дълго!
Първи на сцената под горещото августовско слънце излязоха People of Maha – българо-бразилска алтърнатив банда, съставена изцяло от момичета. Триото заложи на репертоар, изграден напълно от авторска музика, която се понрави на местните фенове. След тях бе ред на LOAD – единствената местна банда, в която като китарист се подвизавам и аз. С групата ми решихме да заложим изцяло на добре познати кавъри в стила на класическия рок, хеви и траш метъла. Тук е времето да благодаря на гост-музикантите, които излязоха с нас на сцената, а именно: Иван Пламенов, част от класа по китара към ОШИ “Добри Христов”, който ръководя, и Мартина Димитрова – една от най-добрите певици във фолклорна формация “Торлашки напеви”. Тя демонстрира, че да пее рок хич не и е чуждо, а точно обратното, като с изпълненията си на две от големите български рок класики – “Месо” на Милена и “Блажени Години” на Георги Минчев – Мартина взриви публиката и по невероятен начин постави финалните акорди на сета, който бяхме подготвили. Последната подгряваща банда бе Red Trigger от Пловдив, добила сериозна популярност в “България търси талант”.
Дойде ред и на големият спектакъл да започне, но той трябваше да бъде открит подобаващо. След кратък монолог, написан от Нелиан Николова и записан лично от носителя на награда “ИКАР” за Златен глас Даниел Цочев, малката, но за сметка на това много талантлива Маги Александрова даде ударен старт с “Love of My Life” на великите Queen. Да си на 13 и да изпееш Freddie Mercury толкова уверено и с такова чувство, не го може всяко дете. Време бе и Еридан да се качат на сцената! Началото даде титулярният вокал на бандата Тони Иванов. Групата представи три авторски парчета: “The Evil Is Gone”, “Facing the Time” и “Personal Devil”. Впечатление направи брилянтният кавър на евъргрийна на Rising Force “You Don't Remember, I'll Never Forget”.
“Don't Break My Heart Again” на Whitesnake бе откриващата песен на Ronnie Romero! Енергията, която струи от нисичкия чилиец, е поразителна, а публиката бързо усети това! Последва канонада от убийствени кавъри: “Rainbow in the dark”, “Stargazer”, “Rising Force”, “Crying in the Rain” и “The Mob Rules”. Финалът бе поставен с една от най-големите класики на Rainbow – “Kill the King”.
Ще започна представянето на Jeff Scott Soto със случка, която много силно ме впечатли от саундчека, няколко часа преди началото на концерта. Тогава за момент микрофонът му бе спрян, а той продължи да пее и липсата на озвучаване не се усещаше толкова силно. Това определено е най-мощният глас, който някога съм чувал! Да надвикаш рок група не е шега работа. Репертоарът на Soto бе интересна смесица между кавъри и различни парчета от проектите, които е имал
през годините, а те не са един и два. “21st Century” даде старт на сета на Jeff, последвана от “Mysterious”, “I'll Be Waiting” и “Living the Life”. Няма как да не откроим два уникални кавъра: “Shot in the Dark” и “Purple Rain”. И когато хората, изпълнили площад “Жеравица”, си мислеха, че всичко е приключило, Ronnie Romero се завърна на сцената с гръм и трясък - класиките “Long Live Rock 'n' Roll” и “Smoke on the Water” дадоха величествен финал на фестивала.
Изненадите обаче не бяха свършили! Нелиан Николова – главният “виновник” всичко това да се случи в града ни – интерпретира по свой уникален начин великата “Who Wants to Live Forever”, смесвайки две постановки на пеене – поп и оперна. За тези, които не са запознати добре с музикалната материя, мога да кажа, че да превключиш ей така, от раз, хич не е лесно.
Не трябва да забравяме и за каузата на фестивала. През всички тези осем години “Изкуството е...” имаше различна кауза. Тази година тя беше свързана със зависимостите сред младите – проблем, за който е хубаво да се говори повече. Бе посетен и Дневния център за хора със специални потребности, а специалната картина, нарисувана от талантливите художници в Студио “Рениарт”, зарадва всички негови обитатели.
Така премина осмото издание на “Изкуството е...” Voices of Rock 2021. За следващата година чакаме още изненади, този път с участието на Johnny Gioelli и още редица звездни гости. Едно е сигурно – фестивалът няма да спре да се развива и ще предлага все по-хубава програма!
