Ние, музикалните фенове, целогодишно обикаляме света посредством ушите си. Бързият Интернет ни позволява да слушаме музика от всяка точка на планетата. Погледнато така, няма как да не признаеш, че живеем във велика епоха. Във всяка една секунда ни застига поредното новопоявило се изкуство, вариращо от посредственост до гениалност, и всичко винаги е на метри разстояние от нас. Дори не ни се налага да напускаме дома си, за да попаднем в това приключение. Екстремният метъл също просперира по този начин. В Metal World постоянно получаваме нови албуми, за които да пишем. Повечето са именно ъндърграунд, некомерсиален, тежък метъл. И, ако искаш вярвай, не успяваме да покрием дори половината от нещата. Ако някой изпълнител се е почувствал пренебрегнат, извиняваме се най-искрено, просто за толкова ни стигат ръцете и ушите, и времето.
Защо обаче, питаш се, те занимавам с това дълго въведение? Защото глобализацията и масовото налагане на идеята за мултикултурализъм посредством изкуството доказват, че светът е пъстър и разнообразен именно заради различните култури. Може би идеята зад горните две идеологии не е била точно това, за което си говорим тук, но какво да се прави. Може да сме еднакви, но в същото време сме и различни. И това прави Земята по-хубаво място. Ето ти директно сравнение – пусни си Mayhem, а след това си пусни Rotting Christ. Уж творят в един стил, пък звучат толкова различно. Защо ли? Примерът важи и за всякакви други паралели между норвежки и гръцки блек, ако щеш и между шведски и американски дет, между немски и американски траш, и т.н.
В този ред на мисли, има нещо наистина уникално в скандинавските групи. Звученето им става дори още по-автентично, когато успееш да доловиш специфичните нотки от наследството на предишните поколения – когато има приемственост между музикантите. И пред очите ни е един блестящ пример. В третия си албум Wormwood ни показват, че с гордост могат да носят следите на блек метъла от Втората вълна, на шведския мелодет, на фолк метъла. А когато имаш и необходимия талант, както е в случая с тези момчета, успяваш да вземеш от всичко по малко и създаваш магия. Точно това е “Arkivet”. Виж колко правилно е подбрано и името му – архивът, в превод от шведски. Разбира се, идеята зад заглавието е различна. Гореизложеното вероятно са го постигнали без да искат.
Оригиналната идея зад “Arkivet” всъщност е краят на света. Wormwood обаче не са поредните хипари-природозащитници, които да пропагандират политически идеи с музиката си. Напротив, те са скептици и песимисти в изкуството. “Arkivet” разказва за апокалипсис, който ще настъпи в съвсем близкото бъдеще – в рамките на две-три години. Причината за него няма да са десни или леви, консерватори или либерали. Ще сме всички ние. И няма да има герои, които да ни поведат към спасението. Цялото човечество е виновно и ще си плати цената. А цената всички се сещаме каква е. Идеята е след нас да остане единствено нашето най-духовно извисено и неопетнено от злободневието дело – творчеството, изкуството. Затова Wormwood създадоха Архива.
Композиционно “Arkivet” е многопластов и обширен запис. На места ще чуеш вдъхновения от Gorgoroth и Kampfar, на други – от Dark Tranquility и ранните In Flames. В редица моменти музиката ще се забавя, ще става вглъбена и акустична. Понякога водещо ще е пианото, друг път – китарата, а много често именно върху тези пасажи Tobias Rydsheim ще те опиянява с вдъхновяващо блус соло. В “My Northern Heart” интродукцията ще ти напомни за някои по-комплексни изпълнители като Wintersun и Amorphis. Всичките препратки и вдъхновения обаче са поднесени с такова завидно чувство за естетика, с такова изтънчено майсторство, че просто не е за вярване как Wormwood успяват да постигнат нещо подобно в едва третия си албум.
“Arkivet” е невероятно преживяване. Малко са албумите, които докосват слушателя по толкова интелигентен, но и директен начин. Вокалите са перфектно въздействащи, китарите са мелодични и експресивни, а ритъм секцията е точно толкова бомбастична, колкото трябва да бъде за стандартите на екстремния метъл. Има послание, има идея, има изкуство. Ако харесваш хубавата музика, не пропускай Wormwood за нищо на света.
