Минаха малко повече от три години от последния авторски труд на британските ветерани SaXoN. Този период обаче в никакъв случай не може да се нарече празнина. След издаването на “Thunderbolt” (2018) част от членовете на състава се ориентираха към странични проекти и солова работа. Китаристът Paul Quinn започна активно да се изявява с The Cards, вокалът Biff Byford издаде както соловата си творба “School of Hard Knocks”, така и албума “Red Brick City” заедно със своя син в проект, наречен Heavy Water. Освен всичко това, миналата година SaXoN представиха и първия си запис с кавъри, озаглавен “Inspirations”. Защо е цялото това въведение? Най-вече за да подчертае, че понякога групите имат нужда да спрат за малко писането на музика. Особено ако се говори за утвърдени класически имена. В един момент започва преповтарянето, което, ако не се вземат мерки, преминава в практическо изчерпване. Е, SaXoN взеха мерки. “Carpe Diem”, тяхното ново творение, е чудесен хеви метъл албум, който звучи адекватно за 2022-ра година и (ДОРИ!) е сред най-бързотемповите творби на бандата. Ще е лишено от смисъл да генерализираме с думи като „най-добрият им албум от еди-кога си“, но определено личи свежест, която сякаш липсваше в предните няколко издания.
Началото е с едноименното парче. След характерното, леко мистично интро, станало сякаш постоянен елемент в албумите, слушателят се облива с качествена среднотемпова към бърза китарна мелодия. Заявката е сериозна. “They came, they saw, they conquered” е рефрен в текста и по всичко личи – идеята на този албум. Paul Quinn свири своето соло така, сякаш не е на 70, а на 30 години. Nibbs Carter и Nigel Clocker биха могли да срутят някоя по-паянтова постройка с ритъм секцията в песента.
“Age of Steam” изглежда е посветена на индустриалната революция в Англия. Може би и заради това усещането докато я слуша човек е все едно се вози на парен локомотив. И отново Paul Quinn… не, сериозно, този човек сякаш се преражда в музикален план. Тук е моментът да се спомене и другият китарен герой – Doug Scarratt. Двамата с Paul звучат по-хармонично от всякога. Може да се каже, че Carpe Diem в това отношение е доста сериозно завръщане към времената на “Metalhead” (1999).
“The Pilgrimage” дава усещане за времената на “Crusader” и показва, че SaXoN продължава да ги бива в създаването на дълги музикални епоси, в които се преплитат различни мелодични мотиви. Но може би най-хубавото тук са вокалите на Biff Byford. За над 40 години на сцената този човек е изградил уникален стил на пеене. Със сигурност няма как да го сравним с някои негови британски колеги, но и със сигурност е нужно да получи още по-голямо признание.
И стигаме до “Dambusters”. Без да се генерализира, тази песен е сред най-свежите, които SaXoN въобще са правили, особено по отношение на китарния звук. Групата сякаш е добавила няколко допълнителни китарни слоя и е навлязла сериозно в дебрите на пауър метъла.
“Remember the Fallen” е, за съжаление, най-слабото изпълнение в албума. Ясно се вижда идеята да се почетат жертвите от пандемията, но самата тема вече е толкова преекспонирана, че автоматично поставя композицията най-ниско. Не че песента като песен е лоша. Просто можеше да излезе като отделен сингъл извън албума или като бонус парче. Не кореспондира по никакъв начин с останалите.
Продължаваме със “Super Nova”. Линията на чудесно китарно майсторство и брилянтни вокали продължава. Хармониите на Paul и Doug се допълват и от чудесни вокални наслагвания на Biff. Среднотемповата “Lady In Gray” е посветена на „Сивата дама“, чийто дух бродел из кралския театър в Бат (Англия). Възможно е песента да е посветена и на друга „сива дама“, чийто дух е бродел в зала „Ръфърд“ в Ланкашир (Англия), но съдейки по текста, вероятно става дума за първата.
Следват “All for One” и “Black is the Night”. Качествени хеви метъл парчета, издържани в стила на SaXoN. А накрая е “Living on the Limit”. И отново нещо, което рядко се среща в албумите на британските класици – кратка, доста бърза и удряща като юмрук последна песен. Сякаш чрез нея бандата заявява: „Не сме приключили!“.
В заключение, “Carpe Diem” е точно това, което всеки фен на хеви метъл музиката очаква от класическа хеви метъл формация като SaXoN – ХЕВИ МЕТЪЛ. Без префърцуненост, без компромиси, без увъртания. За 45 години на сцената, 25 от които в непроменен състав, SaXoN не са изгубили свежест и желание. Рецептата за това е ясна – почивки когато е необходимо, творческа свобода извън групата, когато е необходима и… Carpe Diem!
