Shaman’s Harvest са от тези групи, които често се мотаят около мейнстрийма и в особените случаи, в които целомъдрието на човечеството се пробуди и насочи прожекторите към такива изпълнители, изведнъж слушането на популярна музика става приятно. А когато говорим за героите на днешното ревю, ситуацията става още по-интересна. Защото няма как да си роден в Мисури и да не се възползваш от културното преимущество, което щатът, разположен в централната част на страната, ти дава. Можеш лесно да следиш какво се случва в Ню Йорк и Лос Анджелис и в същото време да грабиш с пълни шепи от наследството на южняшките кънтри и рок. Това е и успешната формула на Shaman’s Harvest.
Вокалистът Nathan Hunt и китаристът Josh Hamler рядко си поставят крайни срокове при писането на нова музика. Виждаме, че съставът не се притеснява от тенденциите и предпочита да действа по-бавно, като оставя качеството да говори. За съжаление, работата по “Rebelator” е свързана и с редица проблеми, сред които разрушено от торнадо студио и последвали го труднопреодолими финансови затруднения. Но най-сериозният сблъсък е за Nathan Hunt, който заради тежко счупен глезен едва не стига до ампутация. Пътят, по който бандата е принудена да поеме, е стръмен и трънлив, но всяка секунда от резултата си заслужава.
В “Rebelator” откриваме, че групата донякъде е изоставила посоката, която беше поела с “Red Hands Black Deeds” (2017) и като че ли се е завърнала към по-твърдото и директно звучене от “Smokin’ Hearts & Broken Guns” (2014). И това е добра новина. Не че Shaman’s Harvest не звучат добре в по-алтернативната, пустинна, рокендрол среда, в която бяха попаднали през 2017-а, но не там е истинската им сила. Шаманите са недостижими именно когато добавят повече инструментална агресия към южняшкия рок, върху който се облягат. Типичната за Nathan Hunt мрачна готическа лирика се вписва перфектно във втежнената музика.
Точно защото групата твори в стил, залагащ повече на познатото, отколкото на нестандартното, по-интересните моменти винаги правят впечатление. Такъв пример е неортодоксалният ритъм в “Toe the Line”, който, освен със странната тактовка, изненадва и с подложка от харш вокали на припевите. В “Wildfire” пък Shaman’s Harvest сякаш се преобразяват в готик-уестърн амалгама на старите Imagine Dragons и Highly Suspect, но в същото време запазват и своя си почерк – мелодични и многопластови вокали, госпъл хорове, песъчливия глас на Nathan Hunt в припевите и джазовите му заигравки.
Макар че “Rebelator” запазва умереното темпо през по-голямата си част, в някои моменти албумът успява да зазвучи стадионно, надъхано и енергично. С простоватата си формула и непретенциозно звучене откриващото парче “Under Your Skin” веднага ти влиза под кожата, а “Pretty People” с гост-участието на Clint Lowery от Sevendust напомня за по-алтернативното звучене на бандата в “Red Hands Black Deeds”. Тук следва да се спомене и откровено грънджарската “Voices”. През другото време музикантите залагат на това, в което са най-добри – метафорична лирическа загадъчност и жестока слайд китара в “Lilith”, дарк кънтри атмосфера в “Hurricane” и уникален готик уестърн в “Bird Dog”.
“Rebelator” е истинска находка за феновете на съчетанията между по-мрачното кънтри и рок музиката. Shaman’s Harvest за пореден път удрят в десетката и запазват автентичността на звука си, без да губят усещането за модерното.
