Необходимо е да се говори и пише за българската екстремна сцена. Колкото повече внимание се обръща на дадена тема, толкова по-голям става шансът за всеобщ прогрес под формата на духовно, та дори и материално въздигане. Темата е изключително обемна, затова ще засегна няколко нюанса от нея. За никого не е тайна, че през последните години се осъществи определено преразпределяне на ъндърграунда. Една част от групи със сериозна база от фенове вече не свири активно, друга преминава в по-затихващи функции. Причините за това могат да бъдат от най-различно естество, но това не е предмет на настоящия текст. Дори толкова малък диоцез като българския метъл има собствени правила и естествени закони, които можем с интерес да наблюдаваме. В такъв преходен период се появява изключителна възможност за нови, млади и креативни артисти, които да обърнат погледите на нас, очакващите и обнадеждени фенове, към себе си. Групата, предмет на настоящия очерк, прави именно това.
Engineer Of Death от Троян. Те живеят и творят в града, който по лични впечатления може да се похвали с микроклимат, подходящ за екстремна музика под каквато и да е форма. Те могат да бъдат считани за представители на следващо поколение артисти в българския метъл. Могат да бъдат считани и за предвестници на това, което ни очаква в близко бъдеще. През последните 10 до 15 години се появиха някои изключителни творби у нас. Албуми, които продължават да се развиват и да достигат до нови почитатели, дори съответната банда да не свири повече. Все повече хора се въвличат в изкуството, благодарение на таланта и креативността на музикантите. Може би пътят на “Trust No One” ще бъде именно такъв. Задължен съм да споделя и личните си впечатления от концерт на групата, които придобих. Engineer of Death свирят с огромно желание и амбиция. И ми се струва, че това далеч не е онази младежка амбиция, която с годините бива охладена от житейските ветрове, а по-скоро такава, в основата на която стои искрена обич към музиката. Справиха се страхотно по време на концерта. Успяваха да си взаимодействат заедно с публиката, както трябва да бъде винаги, независимо дали свириш пред трима или триста хиляди души.
“Trust No One” е дебютният труд на състава. Успях да подходя към него изцяло неподготвен, тъй като след пускането на първия сингъл от него мина доста време. Творбата те въвлича в странно приключение. Приключение между бедствието и съблазънта. Смело е да положиш змия като обложка, при положение че Soen го направиха година по-рано. Какво добро решение. Това е първата опорна точка, която да повдигне очакването и стремлението ви към това, което предстои да чуете. Обложката е дело на Кристиян Христов от From The Ashes. В нея се консолидират голяма част от посланията в текстовете на песните. Създава усещане за объркана сетивност, но съществуваща такава.
Откриващата “Begining Of The End” звучи стегнато, изключително стегнато като очертанията на игрище за тенис. В лицето на слушащия са едновременно риф, присъщ за поредното психеделично приключение на Kirk Windstein, и смазващ брейкдаун от “Words of Concrete”. Това всичко звучи просто прекрасно. В “Uninfected” получаваме все повече бийтдаун, което радва. Но това е едва началото. Вокалните линии са смразяващи. Високи, крайни и отдадени. Точно това, от което имаме нужда. Изведнъж в главата ти се влива риф, който може да разполови всеки твой избор, мелодичен дет, точно когато не очакваш. Изненадите продължават.
Прилежащо е да споделим колко забележителна работа е свършил барабанистът в “Trust No One”. Огромен ритмов капацитет. Прилежащо е и да споделим колко свирепа работа е свършил вокалистът на групата. Високите вокали в песента звучат почти налудничаво, в най-хубавия смисъл на думата. Сякаш има определен послезвук след всяка негова дума, който допълва усещането за хаотичност. Едноименната песен радва ухото с добър заглавен риф, който се прокрадва през няколко прозореца в нея.
Engineer Of Death без капка свенливост преплитат различна ритмова подредба и темпо. По време на голяма част от албума, ако се разсееш за момент, няма как да знаеш къде точно ще се върнеш. Вероломно се променя темпото в парчетата. “Rise” е пример именно за това. В общия случай по-вероятно е подобен ход от композиторите да създаде усещане за недовършеност, но тук е точно обратното. Звучи толкова хомогенно. С напредването на записа идват и личните ми фаворити на групата. От “Backstabber” се носи въпиюща агресия, вплетена със соло на китара. Като цяло солата тук са на необходимия минимум като количество. Без нищо излишно. Стигаме и до “The Victim”, чието излизане предхождаше албума с около два месеца. Много добър избор за първи сингъл. “The Victim” е подробна анамнеза на това, което очаква слушащият в целия албум. Неконтролируемо начало, което не оставя нито дъх. “Oh, God can't breathe, tell me what's inside of me” – най-хубавият момент в цялата песен. Думите се съчетават с гореспоменатите налудничави високи вокали и всичко това потиска малодушието на слушащия до неузнаваемост.
Последната песен е и моят личен фаворит от целия албум на групата – “A.T.F.T’. Типичната смяна на темпо, съчетана с интересен мелодет риф за начало. Точно тук най-силно се усещат влиянията на групата от мелодичната дет метъл сцена. Хората с по развито въображение биха могли да чуят гласа на Tomas Lindberg под различна форма. Последните двадесет секунди от цялата творба са страхотни. Толкова добре изсвирени двадесет секунди – изключително внимание от групата и към най-дребните детайли.
Албумът е наличен в музикалните платформи от датата му на излизане. Предстои да видим и чуем какъв ще бъде неговият самостоятелен живот. Чудесно е, когато се създават произведения, които дават поводи за смислени дискурси. Искрено се надявам, че това, което са направили Engineer Of Death, няма да остане единично явление, а ще бъде началото на процес. Процес, надхвърлящ границите на групата. По този начин биха могли да се задействат достатъчно скрити механизми в душите на хората, даващи възможност за все повече такива произведения. Край.
