Шестият албум на Wolfheart е всъщност втори за тази година с участието на мултиинструменталиста Tuomas Saukkonen. В началото на 2022-ра се появи ново издание и от другия му проект – Dawn of Solace. В същото време култовите Before the Dawn издадоха сингъл и от лагера им тръгнаха слухове за предстоящо дългосвирещо издание, което ще е голяма новина предвид факта, че групата мълчи вече цяло десетилетие.
Но да се върнем на Wolfheart. Години наред квартетът показва завидно постоянство в творчеството си, което почти винаги е на познатото за скандинавската метъл сцена високо ниво. “Wolves of Karelia” (2020) беше добър албум, вписващ се в традициите на мелодичния дет метъл, но пропускът му беше, че тъпчеше на едно място. Песните, макар и силни, се обезличаваха под еднотипното темпо и липсата на промени в тоналността. По всичко изглежда, че музикантите са разбрали грешките си от миналия път, защото в “King of the North” няма да срещнеш нито един от проблемите на “Wolves of Karelia”. Тук Saukkonen е развихрил целия си композиторски потенциал, а резултатът е повече от задоволителен. В новия запис на финландците се усеща и размиване на стиловете, а това е добра новина. Сякаш мастърмайндът е искал да представи всички свои страни, без да се съобразява с това, че твори за Wolfheart, а не за Dawn of Solace или Before the Dawn.
Изборът на гост-музиканти също е интересен. В сингъла “Ancestor” се чува гласът на Jesse Leach от Killswitch Engage. Знаем, че всъщност американският метълкор е сериозно повлиян от шведския мелодет, но вдъхновенията на вокалиста от Провидънс идват повече от тамошната хардкор сцена, отколкото от европейския метъл. Вероятно и за самия него е било интересно предизвикателство да гостува в албума на Wolfheart. Рифовете в “Cold Flame” пък са дело на Karl Sanders от Nile. Не е изненада, но това е и едно от най-здравите парчета в албума, и ако не броим иначе приятните включвания на чисти вокали в припевите, звукът му е абсолютен учебникарски пример за европейски мелодет.
Откриващата композиция “Skyforger” обаче тръгва с много неприятен фалстарт. Водещата китара в началото или не е била настроена прецизно, или не е била интонирана както трябва преди записите. Звученето не е непременно фалшиво, но със сигурност се усеща, че нещо не е наред. Да се надяваме, че проблемът е само в промо версията на албума, а в официалната всичко ще бъде изгладено (въпреки че такива неща по принцип не се коригират лесно в постпродукцията). Като изключим китарата в началото, “Skyforger” е най-амбициозната песен в “Kings of the North” и с нея като че ли стратегията на Wolfheart е още в началото да покажат всичко, на което са способни, а след това вече да се движат по отъпкана пътека. Със сигурност подобно решение е непопулярно. Повечето групи правят точно обратното – оставят най-грандиозната песен за накрая.
В “Kings of the North” се залага много и на клавишните. Често ще чуеш атмосферични пасажи, изсвирени само от пиано. На други места пък е застъпено цялостно оркестриране. Впечатление прави честото използване на чисти вокали, които в повечето случаи са бекове, но в някои моменти заемат и водеща роля. Това е нетипично за Wolfheart. Закриващата “Eternal Slumber”, например, е с много силен чист припев. Подобна е и вече споменатата “Ancestor”, заедно с “Desolated Land”. Във втория сингъл, “The King”, който звучи повече като песен на Dawn of Solace, отколкото на Wolfheart, както и в “Knell” (може би най-добрите пиано и оркестрации в албума), е обратното – чистите вокали са в куплетите.
Засега изглежда, че 2022-ра ще е годината на мелодичния дет метъл. И до момента продължават да излизат албуми, кой от кой по-добър. Конкуренцията е жестока. Wolfheart, също като останалите си колеги, вдигат летвата много високо. “King of the North” е безспорно сред добрите албуми в жанра, а може би и сред най-силните в дискографията на групата.
