Devin Townsend доказано е един от най-емблематичните и креативни съвременни прогресив метъл музиканти, който издава шокиращо количество музика всяка година и трупа необятна дискография с най-различни проекти и групи. Канадецът целеустремено изгражда свой собствен стил в жанра, несравним с ничий друг и непрестанно завихря нови и непредвидими творчески катаклизми – тазгодишният вече е тук.

Новият запис на Devin, “Lightwork”, е попълнение към соловите му албуми и носи това име неслучайно. След многото стилови експерименти през последните години (според някои критици – противоречиви, според други – гениални), Devin решава този път да издаде нещо леко, светло и праволинейно, което да се хареса както на по-голямата част от феновете му, така и на почитателите на прогресив метъла и рока като цяло. След необузданите “Empath” и “The Puzzle”, той залага на по-традиционните аранжименти и сам признава, че понякога изпитва нуждата да се върне към стандартното в музиката. Сега се оказва точният момент да го направи. Безспорно Hevy Devy отдавна не е издавал нещо сравнително спокойно и лишено от откачени и хаотични моменти, които са като негова запазена марка. Това в никакъв случай не е минус, но понякога и завръщането към познатото може да се окаже добър ход. Действително, сред десетките му записи няма как да не се намери по нещо за всеки, но за да оцените всеки аспект от музиката му, сетивата ви трябва да са напълно отворени и освободени от предразсъдъци.

"Lightwork" е своеобразна компилация от песни, създадени по време на пандемията като отражение на всичко, случило се в живота на Devin в този период. За първи път в кариерата му за сформирането на албума помага и външен продуцент, който прави селекцията на материала – неговият дългогодишен приятел и известен в световен план Garth Richardson. По думите на Devy, “Lightwork” изобразява музиката му и процеса по създаването ѝ, като за него тя е “светлината в тъмното”, която огрява пътя, осеян с трудностите и препятствията на живота. Според него, дори когато всичко изглежда безнадеждно, връзката на хората с музиката, семейството и креативността са светлината и чистотата, които могат да ни спасят. Цялата тази картина можем да видим и върху обложката на “Lightwork”.

Обикновеното издание на записа включва 10 парчета, а в по-луксозните му версии има още 10 бонус песни от B-sides и демота, неиздавани преди и събрани под общото название “Nightwork”. Идеята на двете части е да представят по-подредената студийна версия на албума, сглобена от Devy и Garth Richardson – “Lightwork”, в контраст с абсолютно безсистемната и разбъркана втора половина “Nightwork”, разкриваща първоначалния хаос и неопределеност на компилацията. Днес ще обърнем внимание на “Lightwork”.

Началото е поставено от “Moonpeople”. В описанието на албума Devin пояснява, че песента е посветена на безучастните и безхарактерни хора, които наблюдават всичко отстрани и рядко се включват в решаването на проблемите на човечеството, като например пандемията. Парчето започва изненадващо позитивно, с нежни чисти вокали и жизнерадостно настроение, въпреки сладко-горчивата тематика на текста. След нея следва “Lightworker” – композиция с по-приповдигнати лирики, но доста по-меланхолична музика, напомняща за албума “Transcendence” на Devin Townsend Project от 2016-а година. Тук чуваме и характерните скрийм вокали на Devin, съчетаващи тежкия метъл и оперното пеене по познатия ни необясним и неповторим начин. “Equinox” носи същата ведра атмосфера и прави препратки към по-старите му записи с проекта, като например “Addicted” от 2009-а. “Call of the Void” е също толкова лежерна и граничеща с поп музиката песен, но дори и това не е странно, щом става дума за Devin Townsend. “Heartbreaker” е съвкупност от всичко, което сме свикнали да чуваме от канадеца, в пълния му блясък, но с изключение на обичайния хаос и ексцентричност. Женските вокали и двугласните вокални линии правят песента още по-красива и величествена. “Dimensions” е най-извънземната и Ziltoid-на композиция до момента, която значително разнообразява настъпилото необичайно спокойствие в записа. Чуваме и някои странни за Devin китарни сола, които напомнят повече на стила на свирене на неговия учител и приятел – китарния майстор Steve Vai. След това е ред на “Celestial Signals”, която звучи като извадена от “Transcendence” и това не е просто съвпадение – парчето е демо, отпаднало от него, открило ново и още по-подходящо място в “Lightwork”. То отново носи малко повече тежест, но и също толкова позитивизъм. В “Heavy Burden” нещата започват полека да излизат извън релсите, както в текстово, така и в музикално отношение, но нищо не е прекалено – все още се запазва цялостната обрана атмосфера и сдържаност. “Vacation”, от своя страна, показва една напълно неузнаваема страна на Devin, звучейки почти като детска песен и нещо прекалено весело като за утвърдил се в депресивната музика прогресив титан. “Lightwork” завършва с “Children of God” – отново величествена и изцяло музикално издържана композиция със заразно оптимистичен поглед над света и всичко около нас.

Новото произведение на Devin Townsend представя една изключително концентрирана и овладяна негова версия, която не сме свикнали да чуваме, но може и да се превърне в често явление. В много интервюта самият той говори за огромното си удовлетворение и лична изненада от албума. Devin за пореден път поема добре премерен риск и прави печеливш ход, осигуряващ на “Lightwork” място сред най-добрите албуми за 2022-ра година.