Истината е, че когато Nickelback решат да се впуснат в някакъв вид музикално експериментиране, резултатите им се отразяват негативно. В “No Fixed Address” (2014) имаше какво ли не – фънк, кънтри, поп, саундтракова музика, бляскави клипове, костюми и слънчеви очила, диско топки, рапъри… и малко хард рок. Феновете не го харесаха. С “Feed the Machine” (2017) канадците тръгнаха в противоположната посока – повече дисторшън, повече рифове, тук-таме някой брейкдаун и спречкване с Corey Taylor. Метълите бяха приятно изненадани от звука на заглавното парче, но въпреки всичко “Feed the Machine” се оказа комерсиален провал.
Затова сега Nickelback се върнаха към това просто да бъдат Nickelback, а “Get Rollin’” е изумителен трол, какъвто само Chad Kroeger е способен да сътвори. Всичко започна с издаването на първия тийзър към сингъла “San Quentin”. Бруталният брейкдаун в първите десет секунди отново накара всички метълчета да пощуреят. Медии като Loudwire, Metal Injection, Metal Sucks, че дори и авторитети като Metal Hammer лапнаха въдицата и веднага заваляха статии със заглавия от сорта на „Чуйте част от новата метълкор песен на Nickelback“. Разбира се, “San Quentin” се оказа типичното клиширано радио рок парче, но физиономиите на всички реагиращи в YouTube ще останат безценни вовеки. А пък наскоро в едно интервю Ryan Peake каза, че допреди седмица даже не е знаел какво означава думата „метълкор“. Шегаджия.
По-наблюдателните веднага ще забележат, че всички песни в албума са с почти еднаква средна дължина от около три минути и половина. Формулата е очевидна – Chad Kroeger е впрегнал всичките си сили да превземе ако не света, то поне радио ефира в цялото земно кълбо. Когато обаче знаеш в какво се впускаш, отваряйки албум на Nickelback, вече е лесно да откриеш добрите моменти. “Get Rollin’” е непретенциозен и веселяшки албум с песни като “Skinny Little Missy”, “Vegas Bomb” и “High Times”, а малко след средата неизбежно ще се сблъскаш и със задължителната балада. В случая тя се казва “Does Heaven Even Know You’re Missing?”.
В “Skinny Little Missy” се разказва за, познай, собственичка на стриптийз бар. Макар и да не личи в самата музика, историята всъщност е тъжна. Солото е интересно, на моменти е даже шредърско. “Vegas Bomb” е нищо повече от готина песничка за Вегас. “High Times” ще ти хареса много, но само ако си кънтри фен. “Does Heaven Even Know You’re Missing?” е греда и може би е трябвало да си остане там, където е била досега – в архива с парчета, невлезли в албумите от “Dark Horse” (2008) насам.
И въпреки че с едната балада стъпват на криво, канадците компенсират с “Those Days” и “Steel Still Rusts”. Първата е захаросано клише, но с времето започва да става приятна. Nickelback са силни, когато се заиграват с провокирането на носталгични емоции и тук вадят всички хитови карти от ръкавите. “Steel Still Rusts” е доста добра пауър балада с южняшко звучене, посветена на бодигарда на бандата – американски ветеран. “Horizon” малко напомня за песните от втората половина на “Here and Now” (2011) – слаба и безлична работа. “Standing in the Dark” обаче значително подобрява ситуацията с почти поп-пънк звученето си и приятните си структура и припев.
Приятната изненада в албума е “Tidal Wave”. Тя е експериментална и нетипична за Nickelback композиция. В нея има много инди-поп, чисти атмосферични китари, бавен бас груув и клавири. Ако искаш вярвай, но на места се усещат даже шугейз заемки. Трудно е да пишеш за песен, навлязла в жанрове, от които нищо не разбираш, но все пак звученето е много приятно. Тук няма абсолютно никакъв рок, но подобни композиторски авантюри на Chad Kroeger заслужават адмирации.
“Get Rollin’” се доближава повече до леки записи като “Here and Now” и “No Fixed Address”, отколкото до успешните издания на групата – “Silver Side Up” (2001), “The Long Road” (2003), “All the Right Reasons” (2005) и “Dark Horse”. Очевидно е, че Nickelback не си дават много зор в писането на музика и записват това, което им харесва на тях. Вярно, има формула, но по всичко изглежда, че тя не е насочена единствено към издаването на фаст фууд радио хитове. Понякога музикантите влагат и мисъл в творчеството си, а когато това се случи, резултатите са добри, без значение как те се отразяват в комерсиален план.
