Minenwerfer са сред най-колоритните war metal имена в съвременния ъндърграунд. И докато други подобни банди (1914, например) с напредване на времето започват вече да изграждат някаква що-годе структурирана идея за това какви би трябвало да са очакванията към музиката им, Minenwerfer продължават да залагат основно на шока и изненадата. С “Nihilistischen” (2012) американците показаха по модела на Marduk, че могат да свирят бързо и агресивно. За сметка на това пък в “Alpenpässe” (2019) тотално се преобразиха композиционно, разкривайки ни по-умерената си и силно атмосферична страна. Тази година дуото е решило да стигне до съвсем нова крайност.
“Alpenpässe” беше албумът, надхвърлил славата на самите си създатели. Ако Minenwerfer и днес продължават да са име единствено в дълбокия ъндърграунд, то трудно ще срещнеш блек метъл фен, който да не е виждал обложката на записа от 2019-а. Логично хората, открили групата с това издание, сега очакват нещо в тази посока. И тук “Feuerwalze” е голям препъникамък. Неговата хаотична, дисонантна и сурова природа се доближава повече до “Nihilistischen”, но в същото време надхвърля всякакви представи за способностите на двамата музиканти. “Nihilistischen” е зверски албум, съставен от кратки и ясно структурирани ударни парчета. При “Feuerwalze” няма такова нещо.
Звученето е авангардно и грозно. Целта на Minenwerfer не е да пресъздадат трагедията или героизма, а бруталната действителност, смъртта, човешкото падение и ужаса на Първата световна война. “Feuerwalze” е труден за слушане албум и още по-труден за проумяване. Бластбийтовете, истеричните крясъци, липсата на мелодичност в китарите и суровата продукция по перфектен начин изобразяват представата за баражния огън. Музиката този път не ни занимава с бавното и агонизиращо лежане в окопите, а директно ни хвърля на бойното поле – в офанзивата, където от хоризонта те залива артилерийски обстрел, а срещу теб противникът настъпва на щик. В този момент смъртта е единственото спасение, а безнадеждността поема контрол над живота.
“Feuerwalze” е сложен и концептуално неприятен албум, но именно това е идеята. Ще трябва да положиш усилия, за да го оцениш, но няма да съжаляваш. В създаването на тези седем композиции е вложено впечатляващо композиторско и инструментално майсторство. Солата са умопомрачителни. Подобно нещо много рядко може да бъде чуто в блек метъл албум. Безспорно Minenwerfer остават изключително ценно име за жанра. Музикантите всеки път показват различен облик, а подобен тип оригиналност никога не омръзва, особено пък когато е подкрепена с ужасяващо невероятна музика.
