Тази година Overkill издават своя двайсети албум. Внушително е не просто числото, но и фактът, че за всичките тези години трашърите от Ню Джързи успяха да създадат стабилна, постоянна и плодовита кариера. Където правеха крачка назад, след това задължително компенсираха с две напред. И след десетилетия все още ще си задаваме въпроса как е възможно след деветнайсет издания, двайсетото да звучи толкова мощно и енергично. Нищо не се е променило. 80-те години са днес. Това ни казва “Scorched”.
През 2023-та Overkill са същите, каквито винаги са били. Разпознаваемото им звучене продължава да е неподражаемо. Bobby Blitz звучи все така мъмрещо и заканително. Високият му тембър със сигурност не е за всеки, така че ако до момента не си успял да го възприемеш, няма смисъл да се хабиш сега. D.D. Verni все още е сред най-недооценените басисти в метъла. Мелодичната ритъм секция в Overkill винаги е била на високо ниво, още от преди да се появят Darkglass и Neural DSP. Звуците, идващи от ниските четири струни са сянката, превръщаща иначе самостоятелно миниатюрните китари в нещо истински гигантско и заплашително. И като говорим за китари, рифовете и солата на Dave Linsk и Derek Tailer са мед за ушите на всеки уважаващ се фен на непреходния метъл. Интелигентното изпълнение на Jason Bittner зад барабаните пък ръководи вариращото от умерено към бързо темпо в албума по впечатляващ начин, създавайки груув, който те кара в някои моменти да кимаш одобрително с глава, а в други – да унищожаваш безскрупулно прешлените на врата си.
“Scorched” съвсем не е праволинеен траш албум, както може би ще ти се стори на първо слушане. Специфичните вокали на Bobby Blitz и умелото свирене на инструменталистите много често прескачат и към класическия хеви метъл. Цялото това нещо се прави с такова майсторство, че Overkill просто слагат в джоба си по-голямата част от останалите активни стари кучета. Когато пък се съчетаят умерените откъм темпо партии на китарите с баса, получаваме интересни препратки и към груув метъла от 90-те. А точно тук знаем, че повечето траш банди издишат сериозно. Overkill обаче обхващат целия спектър, без да им мигне окото.
През последното десетилетие американските траш легенди преживяха невероятен подем. Малко са групите от 80-те, които могат да се похвалят с толкова качествено композиране в новия век, общо взето можеш да ги преброиш на пръстите на едната си ръка. Обаче говорейки за Overkill, ако си мислиш, че “Ironbound” (2010) и “The Grinding Wheel” (2017) са на върха в модерното им творчество, почакай да чуеш какво са ти подготвили в “Scorched”. Безспорно говорим за един от най-силните албуми в иначе безкомпромисната им кариера. А фактът, че подобен звяр излиза под номер 20, прави постижението още по-впечатляващо и достойно за възхищение.
