Gloryhammer са за пауър метъла това, което “Дон Кихот” е за рицарските романи – нещо, създадено с идеята да пародира и разсмива само за да надмине болшинството оригинални образци и в крайна сметка да остане в историята. Критиците им не виждат в тях нищо повече от елементарно преекспониране на стереотипите на Rhapsody и Stratovarius плюс щипка модерност а ла Battle Beast, само че стилът им винаги е бил нещо повече от сбора на съставните си части. След три триумфални издания обаче, мнозина започнаха да се опасяват, че в четвъртото познатата формула ще започне да се поизтърква.
Наистина, “Return to the Kingdom of Fife” не звучи толкова свежо, колкото “Tales from the Kingdom of Fife” или “Space 1992: Rise of the Chaos Wizards”, но пък е изключително изпипан в композиционен и музикантски план. Космическият властелин Christopher Bowes, пардон – Zargothrax, отдавна е доказал таланта си да пише запомнящи се мелодии, а заобикалящият го състав – да ги изпълнява безупречно. Главният въпрос този път е как раздялата с извънредно даровития Thomas Winkler се отразява на групата. На мястото му в ролята на Angus McFife V влиза кипърският вокалист Sozos Michael, познат най-вече от работата си с Helion Prime. Макар че е безспорно кадърен певец, гласът му е чувствително по-едноизмерен от този на Winkler – все едно да сравняваш Ronnie James Dio с Graham Bonnet или Doogie White. За щастие, всичко останало е на очакваното превъзходно ниво.
Както и предшестващия го “Legends from Beyond the Galactic Terrorvortex”, “Return to the Kingdom of Fife” иска поне няколко слушания, за да разкрие напълно качествата си. Звукът на бандата не е претърпял особено развитие и основните му компоненти си остават същите: скоростен ритъм, пищни оркестрации, майсторски китарно-клавирни дуели и тонове псевдо-фентъзи бутафория. Записът започва донякъде шаблонно с изсилено приповдигнатата “Holy Flaming Hammer of Unholy Cosmic Frost”, но с дискотечния химн “Wasteland Warrior Hoots Patrol” и зверски хитове като “Brothers of Crail” и “Fife Eternal” нещата си идват на мястото. Припевът на маршовата “Sword Lord of the Goblin Horde” навява натрапчиви асоциации със Sabaton, докато “Vorpal Laserblaster of Pittenweem” си е откровен реверанс към ранния Luca Turilli. Верен на традициите си (а и тези на жанра), квинтетът се излива без остатък в пространния закриващ епос “Maleficus Geminus” – доказателство на какво е способен маестро Bowes, когато всички задръжки са паднали.
Gloryhammer за пореден път предлагат симфоничен пауър метъл от най-висока класа, който същевременно успява да е и адски забавен. “Return to the Kingdom of Fife” не е техният магнум опус, но кой знае – може би той тепърва предстои.
