Метълкор фанатиците изгубиха доста стойностни състави през годините. Нови звезди все още изгряват, но е някак по-трудно да изпъкнеш в този жанр с нещо ценно и оригинално, след като устоите вече бяха вдигнати. И въпреки че сенките им винаги ще предопределят движенията на новобранците, е чудесно, че все пак има революционери като момчетата от Currents.

Американците са от типа групи, които чуваш от някого, а не някъде. Те определено намериха своя успех и дискографията им безспорно заслужава вашето внимание. И все пак, третият албум е хем на късмет, хем предопределящ. Така че въпросът е един: покоряват ли се нови върхове с гръмкото заглавие “The Death we Seek”?

Ами, вижте сега. Много малко банди си позволяват такива храбри откривания. И знаете ли какво? Currents направо изнасят урок по храброст с първия трак. Брутално тежките, разтърсващи ритми те удрят право в мускулатурата и осъзнаваш, че е невъзможно да устоиш на порива да се движиш. Някъде в далечината се реят псевдо-християнски китари за добавяне на нотка мелодика. Невероятно креативните китарни кривини допринасят с точната доза прогресивност, която издига музиката на по-високо ниво, без да я прави претенциозна. А най-отгоре? Един завидно чист микс, за който повечето групи само могат да си мечтаят. Ще ми се да преувеличавам, ама това е то. Ако някога сте се чудили как звучи върхът на чистия метълкор, можете да разберете чрез този запис. Това е типа креативна мелачка, която все още държи жанра от това да се превърне в “просто джент”.

Но това е също и един мащабен труд, зареден с искрено преднамерен смисъл. Това обаче го дави в собствената му тъга. За разлика от проявленията си в други жанрове, в по-тежката музика е доста трудно да напишеш истински хит, когато вдъхновението ти скита някъде около думата “скръб”. Нещо повече, този дух повлиява на чистата вокална работа, която понякога е провлачена по твърде хомогенен начин. За сметка на това обаче, крещящите вокали са богато нюансирани, с обхват главоломно спринтиращ между чудовищното и емоционално-заредения предгрохотен зов.

В случай че не стана пределно ясно: този траклист е тъжен. Имаме конска доза социален коментар над самотата, смисъла на празнотата в житейския ни път и гнета, който откриваме в себе си, когато я осъзнаем. Това прави записа тежичък за слушане от наративна гледна точка, но и невероятно неустоим от музикална. В комплект, резултатът е силен, достоен албум, който не бива да се подминава.

При все силната препоръка, работата тук си има своите странности. Например, кукичките на парчетата се срещат по-често в рифовките, които винаги те оставят жаден за още няколко повторения. Цялостно, липсва открояващ се хит с напевен припев. За сметка на това имаме цял наръч брейкове, които просто те изтикват в менталното пого, без да питат дали в момента е удобно.

Критика към “The Death We Seek” може да има единствено в детайл, защото всичко тук е мащабно. Currents винаги са били обещаваща група, но сега официално можем да кажем, че пристъпват смело в пантеона на великите метъл изпълнители. Всичко, което остава, е да чуем един малко по-ведър — или поне не всепомитащо тягостен — набор от парчета.