За последните десетина години ретро метълът (или NWOTHM, ако предпочиташ) натрупа солидна инерция, в което няма нищо учудващо, предвид произведеното от модерните направления на жанра за същия период. И докато въпросната вълна рядко успяваше да предложи нещо наистина свежо и впечатляващо, няколко банди съумяха да се измъкнат от цикъла на безконечно препрочитане на класиките, за да създадат нещо безапелационно свое. Една от тях ти представяме сега.
Още преди четири години с изключителния “The Wizard and the Tower Keep” Legendry изоставиха амплоато на поредните поклонници на Manilla Road и Cirith Ungol, изковавайки опус, достоен да застане до най-емблематичните образци на епичния хеви метъл. “Time Immortal Wept” се явява негово пряко продължение както в музикален, така и в концептуален план, което автоматично го натоварва с огромни очаквания. Американците и този път не разочароват.
В много отношения тримата приличат повече на средновековни трубадури, разказващи легендарни истории с помощта на съвременни средства, отколкото на типична рок/метъл банда. “Time Immortal Wept” първоначално оставя впечатление на директен и непретенциозен, дори простоват албум. Legendry действително си служат с инструментариум, който е спрял да изненадва когото и да било преди повече от 40 години. Композициите им са преобладаващо праволинейни, без особени обрати или смени в темпото. Само че под привидно архетипната им структура се крие огромно музикантско умение и емоционален заряд, какъвто рядко можеш да срещнеш в съвременно издание.
Записът е изпъстрен с характерните за състава фолк и прогресив влияния, а духови инструменти, мандолини, цигулки и хамънд орган допълнително украсяват звуковия пейзаж. От класическия седемдесетарския рок в “The Prophecy” и осемдесетарския прото пауър метъл в “Warrior of Space and Time” до енергичната спийд резачка “The Bard’s Reverie” и заглавния 11-минутен триумф на изяществото, Legendry дават перфектно музикално изражение на литературния жанр Меч и магия. Мелодичното начало и героичното настроение властват над всеки момент тук и превеждат слушателя през премеждията на Earthwarrior на планетата Eyrn по един забележително непринуден начин.
При все че “Time Immortal Wept” би бил идеален съпровод на продължителна D&D игрова сесия, четене (или писане) на фентъзи, или просто спокойна разходка сред природата, той е и много повече. Това е най-силният олдскуул метъл албум за последните години и поредно доказателство, че когато нещо се прави с талант и отдаденост, резултатът е непреходен.
