При все че създадоха четири първокласни албума, Gyze така и не получиха комерсиалното признание, което заслужаваха – поне извън родната си Япония. Но след като подписаха с най-големия понастоящем лейбъл за тежка музика в лицето на Napalm Records, а небезизвестният Matt Heafy ги взе под крилото си като мениджър и продуцент, всички изгледи са това скоро да се промени. С ново име и освежена концепция, сега четиримата самураи поднасят своя най-концентриран и изпипан труд до момента.
На пръв поглед стилът им не се е променил съществено: в основата му отново е залегнала скоростна и високо технична комбинация от пауър и мелодичен дет метъл с подчертан неокласически уклон. Ако подобна формула ти се струва позната, то е, защото Children of Bodom я изобретиха и наложиха още в края на 90-те години, повличайки цяла армия от имитатори подире си. Финландците наистина дадоха страшно много на метъл жанра като цяло и Ryujin продължават да са горди наследници на завета им. Същевременно те вече звучат по-оригинално, еманципирано и амбициозно от всякога, претопявайки всичките си влияния в едно монолитно звучене, което може да се нарече единствено тяхно.
“Ryujin” е най-достъпната и същевременно най-еклектичната колекция от парчета на братята Shinomoto и сподвижниците им. Сега огромното инструментално умение на състава е изцяло подчинено на песенното начало и резултатът е изключително грабващ. Не че в записа липсват зверските сола на Ryoji, но целта им е много повече да обслужват композиционните нужди на съответната песен, отколкото да доказват каквото и да е. Фолклорните мотиви са още по-силно застъпени, а изящни, ненатрапчиви оркестрации придават допълнителен обем на музиката.
Ключовата дума тук е вариативност. Този принцип е илюстриран най-ярко в “Scream of the Dragon”, която с лекота съчетава екстремни куплети със свръхмелодични припеви и космическа инструментална секция. Екстремните бичкии “Gekokujo” и “Gekirin” съжителстват с приповдигнати химни като “The Rainbow Song” и първата пълнокръвна балада на бандата, “Saigo No Hoshi”. Албумът е коронован с епичната заглавна пиеса – истински триумф на композиторския гений и преплитането на жанрове – и най-маниашкия кавър на “Guren No Yumiya” от Attack On Titan, записван до момента. Традиционните японски инструменти издигат атмосферата от наситена до откровено приказна и заедно с митологичните текстове придават съдържание на титлата „самурайски метъл“, с която музикантите сами са се окичили.
Ryujin още в началото на годината вдигат летвата високо за конкуренцията в пауър, фолк и мелодет сцените. Те не само запълват достойно празнината, която Whispered оставиха след последния си студиен удар отпреди осем години, но и дават недвусмислена заявка за лидерство в съвременния метъл.
