Има две положения за концерти на групи от легендарна височина - или се провалят с гръм и трясък, или остават в лайв историята за годината. Присъствието на хедлайнери като Children of Bodom в шоуто на 13-и ноември автоматично елиминира първите опасения. Преди две години се убедихме от първа ръка, че скандинавците отговарят напълно на славата си на модерни легенди. И също така за втори път подгряващите дават всичко от себе си, за да направят чакането ни минимално мъчително.
Първи са сънародниците им Medeia, които разцепват секундата и забиват стегнат, но енергичен сет. Вокалистът Keijo Niinimaa нахъсва събралите се фенове и скоро виждаме първия за вечерта мошпит. Финландците се разхождат из дискографията си, която обхваща цели четири студийни албума. Това обяснява защо Medeia стоят така добре на сцена – въпреки неизвестността си у нас, момчетата не пестят усилия и дънят сцената със здрави рифове и детаджийски ревове. Чуваме “We All Fail”, заглавните “Abandon All” и “Iconoclast” и закриващата “Misery Prevails”. За краткото време, с което разполага, групата смазва вратните ни прешлени, подготвяйки ни за хирургическата намеса на Decapitated.
Тежки, по-тежки, брутални отвъд всякакви граници. Полските касапи явно имат за цел да придадат допълнителна тежест на името си. Rafal и компания са видимо щастливи от втория си поход на българска земя и не губят излишно време в приказки. Заигравката с Pantera и техничарските “Pest”, “404” и “Lying and Weak” заплашват да превърнат зала “Универсиада” в масов гроб, карайки ни да се чувстваме странно дребни, уязвими и... смъртни. Целта е постигната и дори за момент не забравяме, че дет метълът на поляците е силно повлиян от една от най-големите трагедии в историята на тежката музика, изискваща нечовешка воля от оцелелите. Сценичното издевателство не оставя съмнение, че Decapitated са именно такива – “Homo Sum” и “Spheres of Madness” действат като течен азот, излят директно в гърлата ни, докато групата оставя бушуващо море от хвърчащи коси и крайници след 40-минутния си апокалипсис.
Приглушена светлина и вой на сирени предшестват втората ни среща с Children of Bodom. “Fuck yeah, Sofia!” - крещи Alexi Laiho в амплоато си на вечно разярен тийнейджър, абониран за мокрите сънища на фенките. Откриващата “Sixpounder” и “Living Dead Beat” кипват кръвта на близо 1500-те посетители, а виртуозната “Silent Night, Bodom Night” ни връща към заветния “Hatebreeder”. Купонът е на шест, погото не спира, а старошколските китари в “Halo of Blood” и “Scream for Silence” от актуалната тава подсказват, че бандата е в настроение за класики. Стремежът й да звучи по-олдскуул в новия албум намира отражение и в сетлиста, към който добавяме поредното култово трио: “Bodom After Midnight”, “Hate Crew Deathroll” и химнът “Lake Bodom” припомнят на недоразбралите защо шайката на Wildchild е сред най-успешните лайв (и не само) формации за последното десетилетие. Фенската лудост получава одобрението на групата, която отговаря типично по финландски - с клавишната “Blooddrunk” и хита “Everytime I Die” от “Follow The Reaper”. Вечерта не минава без изненади и преди задължителните “Hate Me!” и “Downfall” чуваме “Towards Dead End” от златната ера на Децата. Бисът е изпълнен в дует с вокалиста на Medeia, крещящ текста на “In Your Face” рамо до рамо с Alexi. Мисията е изпълнена – публиката е в нокаут, музикантите снимат нанесените поражения със самодоволни усмивки, а второто им пришествие в България е свършен факт.
“Phoenix Entertainment” и “Loud Concerts” ни направиха съучастници в едно от най-добре организираните и паметно преминали шоута за 2013-а година. Болките в тялото са мазохистично приятен спомен за чудесната програма, с която прекъснахме сивото ежедневие по средата на работната седмица. Пожелаваме си още срещи с групи от световна величина и отиваме да си ближем раните.
Виж снимки от концерта тук.
