След над двугодишно студийно мълчание, едно EP, Best Of… компилация и едно концертно издание в два различни формата, некоронованите крале на симфоничния нюскуул блек метъл – Cradle Of Filth, изтърпяха много критики. Обвиненията в продаване се засилиха още повече след сключването на договора между бандата и Sony Music. При все че насоката, взета в “Midian”, озадачи мнозина на фона на предходните опуси, приказките за “комерсиалните предатели” Cradle Of Filth все така будят смях. Да, бандата неимоверно се разрастна. Да, стилът й отдавна не се вписва в строгата конфигурация “блек метъл”. Та нима това не ни даде едни от най-изящните албуми на изминалото десетилетие? Но по същество: през пролетта на 2003-та англичаните издадоха “Damnation And A Day” – творба, за която тепърва предстои много да се изговори и изпише, и чието влияние тепърва ще чувстваме върху екстремната сцена. Албумът се явява вторият концептуален такъв на групата, след мелодичния шедьовър “Cruelty And The Beast”.

Тук текстописецът Dani е изстискал до край поетическия си гений и резултатът е зашеметяващ. Уникален прочит на избрани библейски пасажи пресъздава събитията от Сътворението, през човешкото грехопадение, до Апокалипсиса. През очите на Луцифер се открива цинизмът на божествената власт, безвъзвратността на избора и последвалите го бедствия за човечеството. Без да залитат към сатанизма или към някаква псевдо-философичност, текстовете играят ключова роля за атмосферата в албума, като същевременно са неразривно свързани с настроенията на музиката. А тя е нещо, което трудно се поддава на описание и просто трябва да се чуе - Cradle са успели да създадат своя най-завършен и стилово определящ албум до момента. Всеки звук има своето неизменно място и се вписва в цялостната грандиозна картина, която всяка малка промяна сякаш би лишила от красотата й. Постигнатият баланс между техника и мелодия е оптимален. Няма ги романтичните лирически отстъпления от “Dusk And Her Embrace” и “Cruelty…”, няма ги и тоновете готически клавири. За сметка на това Будапещкият симфоничен оркестър поема основните фонови функции, придавайки невероятен обем и автентична симфоничност на звученето. Martin Powell се ограничава с моментни, но много уместни включвания, като основният му принос е за композирането на оркестралните пасажи. Dani, без да предлага нищо революционно ново във вокално отношение (като изключим няколко интересни ефекта, за щастие използвани с мярка), прави много емоционално представяне. С характерните си похвати, сред които нечовешки рев, остри писъци, налудничав шепот и животинско грухтене, той си остава един от най-разнообразните гласове в жанра. Дълбок поклон заслужават майсторите Paul Allender и Dave Pybus, благодарение на които всяко парче редува средно по 6-7 различни рифа с подчертан траш уклон. Adrian Erlandsson демонстрира недостижимата си класа с безумна барабанна техника, доказвайки, че е повече от достоен заместник на виртуоза Nick Barker. Изобщо “Damnation And A Day” е изключително музикантски, без това ни най-малко да е в ущърб на цялостното впечатление от него. Не на последно място, той е и един от най-оригиналните метъл издания от последните няколко години. Може би това е причината някои от старите фенове на бандата да не го харесват - той не се явява закономерно продължение на който и да е от предшестващите го албуми, а освен че е най-тежкият и многопластов труд на групата, той се явява и най-трудносмилаемият.

Ако трябва творбата на Cradle Of Filth да бъде описана с три думи, те ще са могъщество, размах и атмосферичност. Споменах ли гениалност? Май станаха четири…