Не са много наистина известните български групи, които свирят мелодичен метъл, но по-важното тук е, че албумът, който е на прицел, просто прави на пух и прах всички стереотипни схващания за родната метъл сцена. Мелодичен прогресив с прекрасна смяна на ритъма в песните, умело използване на клавира (или както би се изразил някой мастит музикален критик - “великолепни оркестрации”) и свирене. Свирене с главно С. Деветте песни в дебюта на Abstraction, “End of Hope”, показват истинска мисловна дейност по време на творческия процес, но и истинско раздаване. Композиционната сложност е налице, но тя не е еквивалентна на парадиране, дори напротив. На моменти на човек му се иска да чуе “още малко от тази мелодия” или “малко повече пеене”, но всъщност така е по-добре. Abstraction задоволяват слушателя, но не втръсват. Може би оставят част от идеите си за следващи албуми, каквито трябва да има. И да са много!
Дискът започва с песента “Wolf”, която е и първи сингъл на групата и освен това има версия на български. Още първите акорди показват, че музикантите са наистина сериозни, а и прави впечатление отличният вокал – Младен Медаров. Забележително произношение, всичко от текстовете се чува, всичко се разбира - нещо, което далеч не може да се каже за доста български и чуждестранни групи. Самите текстове са на едно доста добро ниво, не само като за българска група, но и въобще. Следват “Wondering” и “The Game” – дълги, но изключително разнообразни парчета. Вече споменахме клавира, но всъщност цялото свирене е наистина на висота. Самите мелодии са записани с висок професионализъм и цялата многопластовост, която със сигурност са целели музикантите, се чува. Прекрасна атмосфера! “Last Man On Earth” е доста бърза на фона на останалите песни и разкрива чудесни пауър метъл елементи. Тук, както и в някои от другите песни, има много сполучливи и запленяващи хорови моменти. “Piece of Life”, “Shattered Pieces” и “The Righteous Path” също са композиции, издържани в най-добрите стандарти на прогресив метъла с неокласически елементи. “Same Again” е баладичният финал на този първокласен запис. Интересно е, че това парче е най-кратко и най-семпло като звучене. Сякаш финалът е отворен - и дано наистина е така.
В заключение, “End of Hope” е прекрасен албум. Не защото е български, а защото е адекватен на европейската и дори на световна сцена. Честата смяна на ритъма, преливането на мелодиите, неравноделните части и изключително професионалният начин, по който всичко е изсвирено и записано, правят дебюта на Abstraction абсолютно задължителен за всички фенове на мелодичния метъл. А ако някой смята, че целият този позитивизъм се дължи на факта, че става дума за българи, просто още не е чул албума, или не го е слушал достатъчно. Можем само да пожелаем на групата да продължи да твори и да бъде забелязана от някой чуждестранен лейбъл.
