Случаите като този не са много. На практика Dimholt вече имат десет години зад гърба си, но обстоятелствата – подбиране на подходящи членове, дългото отсъствие на китариста и композитор Асен Христов от България, търсенето на подходящо студио и т.н. – така и не им позволиха да издадат своя дебютен албум. Досега. Казвам, че подобен сценарий не е често срещано явление (у нас), защото след всичко, което се е изправяло на пътя на бандата до този момент, Христов и фронтменът Тодор “Woundheir” Красимиров не просто не са се отказали – те успяха. “Liberation Funeral” е тук, а с него ситуацията в българския ъндърграунд би могла да се промени осезаемо. Но ще стигнем и дотам.
Навярно отправната ни точка е фактът, че при Dimholt няма място за поза. Няма място за претенции и напразни надежди. Всичко, което ще откриеш в тази група, е естествен резултат от изгарящата, дива страст на нейните членове по възможно най-мрачните, сурови и обсебващи съзнанието звуци, отеквали в екстремния метъл през последните две десетилетия. “Liberation Funeral” покрива изключително широк спектър от влияния и концепции; докато Dimholt задоволяват елементарните нужди на всеки радикален “трю” фен, звукът им е широко отворен за всякакви експерименти с блек метъла. Така отварящата “Blindead”, която започва с дяволски прецизно насочена атака по вестибуларния ти апарат, претърпява чудовищна метаморфоза от високоскоростна олдскуул виелица в тържествена церемония с мачкащи рифове и мощни чисти вокали а ла Emperor ’97. Междувременно прекрасната шугейз атмосфера – повече Калифорния, отколкото Париж – си остава погребана дълбоко в криптата на многобройните влияния на Dimholt. Достатъчно дълбоко, за да не я забележиш.
Понякога обаче е по-важно не толкова какво виждаш, колкото какво чувстваш. “Liberation Funeral” изисква от слушателя да се ориентира интуитивно. Постоянно. Така или иначе няма друг начин да се измъкнеш от лудостта на Deathspell Omega, впила корени дълбоко в сърцевината на песни като “The Neverhealing Wound” и придаваща една характерна авангардна/пост-рок нотка в цялостното звучене на албума. Това, което се случва в средата му обаче – траурното дуо “Black Horizon” / “In Tombs” – е навярно и повратният момент в “Liberation Funeral”. В първата песен Dimholt сякаш тенденциозно се откъсват от европейското наследство, за да нагазят в територии, далеч по-присъщи на Nachtmystium и супергрупата Twilight, докато втората, шокиращата “In Tombs”, е изкривен шедьовър на болната мисъл, сравним с най-умопомрачителните композиции на Funeral Mist. И тук разбираш, че всичко, което някога си мислил за Dimholt, всъщност не е дори близо до истинските размери на нещата.
Така че нека си го кажем направо – “Liberation Funeral” налага нов стандарт за нашата т. нар. “сцена”. Това вече не е някаква фенска изгъзица от мазето (в два след полунощ), това е нашият екстремен метъл експорт в големия международен ъндърграунд. А докато хората говорят колко добри са Dimholt на фона на всяка друга българска блек метъл банда, някои от нас просто ще се усмихват с ясното съзнание, че “Liberation Funeral” е готов да унищожи поне 70% от албумите, които ежедневно наводняват жанра от цял свят. Ако друга наша група го постигне в близките няколко години… Не, няма.
