Между 1998-ма и 2005-а година за младите метъл банди беше важно да се обличат като рапъри и никога да не свирят сола. Днес положението е на 180 градуса. Млади, неимоверно талантливи групи като Tesseract, Intervals, Exivious, BTBAM, The Human Abstract с лопата да ги ринеш. Само че и двете поколения музиканти страдат от един и същи младежки проблем - липсата на мяра. Нео метълите не можеха да спрат да псуват, а днешните млади надежди на прогресива между 20 и 30 годишна възраст не могат да спрат да се надсвирват. Музиката отново е състезание, но не само по виртуозност, както през 80-те, а и по интелектуална стойност. Новият албум The Contortionist, една изключително даровита банда от Индиана, САЩ, е пример за този симптом. В “Language” те свирят като група, която става, живее и ляга с последните три издания на Cynic. Което невинаги е комплимент.
Почитта към музиканти от такава класа е добре дошла, но в умерени дози. The Contortionist прекаляват и звучат префинени и сънливи като последния албум на Tesseract. Същото можем да кажем и за последния Cynic, впрочем, но това би било много некоректно. Paul Masvidal и Sean-овците вече не са първа младост и повече им приляга да звучат философски и деликатно, отколкото да гонят рекордни скорости в парчета като “Uroboric Forms”. Докато Contortionist и Teserract са едни интелигентни млади люде, които по някаква причина бързат да пораснат, лишавайки музиката си от естествената жизненост и ентусиазъм на младия музикант.
“Language” е моделиран като една песен с дължината на цял албум. Заради почти цялостната липса на равноделни тактове, тя сякаш се носи във въздуха, фина и неуловима като сапунен мехур. Точно като британските си колеги, The Contortionist са избрали да еволюират чрез редуциране на тежестта в музиката. Изящният и сдържан прогресив рок от време на време се отдръпва за някое възхитително джаз-фюжън соло, че дори и за по някой djent-ълменски брейкдаун от “буйната младост” на групата. Но дори тези моменти са боязливи и прекалено естетски. През повечето време момчетата свирят в унеса на спокоен “дзен”, и дори да уважавате ученията на будизма, тези лежерност и медитативно благоденствие ще ви скъсат нервите. Само си представете този албум, изпълняван на концерт - дали вие ще заспите първи, или бандата?
Колкото и да е възвишена и майсторска музиката на The Contortionist, липсата на живец я прави подходяща само за особени настроения и за крайни ултраси на прогресив-рока. За щастие предишният им албум, “Intrinsic” (2012), си остава един не по-малко интелигентен и амбициозен, но достатъчно прям запис.
