Незнайно защо, немците Lyriel все още са една сравнително подценявана група, която заслужава не по-малко признание от законодателите в жанра си. Музиката им е непретенциозна и достатъчно достъпна в своите послания, без да достига дразнещо близо до някакво комерсиално звучене. Композициите на групата са обогатени от ненатрапващите се фолк елементи и уместните включвания на цигуларя Joon Laukamp и челистката (подвизава се също и като бек-вокалистка) Linda Laukamp.

Шестимата остават верни на тези свои принципи и в петия си студиен запис – “Skin and Bones”. Дали са надминали себе си или не е въпрос, по който може да се спори, но определено албумът не е крачка назад в нито едно отношение. Най-общо казано, Lyriel не се отклоняват от характерното си звучене, но и не могат да бъдат обвинени в творчески застой.

В новото им дългосвирещо издание се срещат достатъчно хитови песни като  отварящата “Numbers”, заглавната пиеса, “Running in our Blood”, “Dust to Dust”... От своя страна, открояващата се с по-тежък китарен звук “Der Weg” и “Black and White”, където е постигната пълна симбиоза между цигулката на Joon и баса на Sven, контрастират на по-лиричните “Astray”, “Dream Within a Dream” и “Days Had Just Begun”. Изключително радващ е и фактът, че Jessica Thierjung никога досега не е звучала толкова уверено – доказателството за това може да се открие в “Worth the Fight”.

В днешно време, когато става все по-трудно да задоволиш фен-базата, се намират и групи, които съумяват напълно да преодолеят тази закономерност. В “Skin and Bones”  Lyriel успяват по своему да постигнат оригинално звучене, което би могло да се хареса и най-взискателния слушател, без да се забелязват грешки, възникнали вследствие на непрецизирано експериментаторство.