Да издадеш добър самостоятелен запис, когато оглавяваш една от най-известните симфонични метъл групи, си е цяло постижение. “Vervain” - пети албум от соловия каталог на Liv Kristine - е лишен от комерсиализма на предшествениците си и изненадва с тежест, мрачна атмосфера и звук, близък до този на Theatre of Tragedy, короновали норвежката вокалистка като кралица на готик метъла.

Здравей, Liv! Поздравления за “Vervain” – твърде рядко попадаме на качествени соло албуми. Дискът звучи различно от експерименталния дух на по-старите ти записи. На какво се дължи това?

Наскоро затворих важна страница от миналото си. Знаете, че навремето пробих с Theatre of Tragedy – групата значеше много за мен, все пак се присъединих веднага след основаването й. Записахме първото демо, когато бях на 18 години, но и до днес не знам защо ме уволниха. Разбрах го от Интернет и така и не получих отговор от Raymond (Rohonyi, вокали). През годините това ме тормозеше и едва наскоро успях да се примиря. Споделих с Thorsten Bauer, китариста ми от Leaves’ Eyes, който каза, че си заслужава да отбележим случая. Той знае, че готическата музика е специална за мен и благодарение на неговите композиции “Vervain” звучи близко до записите, които промениха живота и кариерата ми в началото на 90-те години.

В предишните ти албуми преобладаваха електронни и поп настроения. Вместо тях, тук чуваме дуум елементи, а и текстовете са по-мрачни...

С Leaves’ Eyes свирим симфоничен фолк метъл и не исках да променям облика на групата заради музикалните си капризи. Меланхолията ми липсваше и още от първите записи на “Vervain” имах ясна идея за насоката му. Колкото до текстовете, обожавам класическата готик литература – творбите на Едгар Алън По и Брам Стокър ме вдъхновяваха още докато бях в Theatre of Tragedy. Затова разглеждам теми, които използвах в албумите с тях.

“Vervain” се превежда като “върбинка”. Каква символика носи тя за теб?

В миналото билката е свързвана със свръхестественото и божественото. В Египет е наричана “сълзите на Изида”, а в ранното християнство е използвана за промиване на раните на Исус след свалянето му от кръста. Уилям Фокнър пък я описва като растение с изключително женствен мирис. Аз я асоциирам с любовта – онова силно, дълбоко чувство, носещо едни от най-специалните мигове в живота, но и способно да ни унищожи за миг. Тази тематика е в основата на албума. В готическия фолклор върбинката е най-силното оръжие срещу вампири. Забравете за светената вода, сребърните куршуми и кръстовете - счита се, че допирът до нея може да изпепели вампир.

Сингълът “Love Decay” разказва подобна история. Защо избра Michelle Darkness от End of Green за свой вокален партньор?

Преди всичко, с него сме добри приятели. Запознахме се в Mastersound - студиото на съпруга ми, който продуцираше албумите на групата му. С Michelle ни свързват много неща – музика, литература, кино. Текстът е за фаталното привличане между смъртна жена и вампир, а ролята на кръвопиец му пасва идеално. Точно в момента Alex (Krull, вокалист на Atrocity и съосновател на Leaves’ Eyes) преглежда финалните снимки от видеото, което заснехме в старо гробище и замък в околностите на Франкфурт. Ще го пуснем скоро, надявам се да ви хареса!

Във втория дует, “Stronghold of Angels”, пееш с Doro Pesch. Как се стигна до съвместната ви работа?

С нея се познаваме от години. Записах беквокали към “Celebrate” за албума й “Fear No Evil” и отдавна обсъждаме идеята за нов дует. Заглавието предполагаше да поканя втора певица. Първоначално исках да е класическо сопрано, но в мига, в който й изпратих демо записа, си казах, че трудно ще намеря по-подходящ глас. Тя е артистична, талантлива и силна жена, която имам за модел за подражание и съм благодарна, че се получи, макар и не без известни трудности. До последно не бяхме сигурни дали ще успее да пристигне в студиото, а после за малко не си изпусна влака.

Дискът е изключително искрен и представя чертите ти по уникален начин. Звучиш едновременно романтично, уверено и болезнено ранимо. Как съчетаваш различните превъплъщения?

Никога не съм имала проблеми с тях, защото обичам изкуството във всичките му форми. Когато бях малка, хората питаха родителите ми “какво му има на детето?” Говорех рядко, предпочитах да пея. Бях затворено, впечатлително момиче и си мълчах, наблюдавайки отстрани. Днес продължавам да се изразявам по-добре чрез музиката. “Love Decay” носи носталгична, трагична нотка. “My Wilderness” и “Hunters” са за животинските инстинкти, които хората наричат с фалшиви имена в опит да оправдаят постъпките си. Баладите “Two and a Heart” и “Lotus” са в контраст с тях и звучат емоционално. Лотосът символизира абсолютното отдаване между двама души. На почит е в азиатските религии, а индийците го свързват със сътворението на света.

Leaves’ Eyes и Atrocity са в омагьосан кръг - сменяте сценичната обстановка единствено със студийната. И понеже говорим за роли, освен фронтдама, ти си съпруга и майка. Как успяваш?

С Alex сме постоянно заедно и често ни питат как все още не сме си омръзнали, ха-ха! Истината е, че за нас няма нищо по-нормално. Когато синът ни придружава на турне, аз имам грижата за него. Ако се случи така, че да съм заета с Leaves’ Eyes, мъжът ми ме замества, а аз поемам медийните ангажименти. Винаги намираме начин.

Какви са новините около Leaves’ Eyes? Не е ли време за нов албум?

Първите песни са вече записани и в петък (на 17-и октомври) ще представим ново парче от него на Female Voices Fest в Белгия. Шоуто ще е специално, защото феновете ни определиха сетлиста чрез гласуване. Ще свирим много стари песни, а аз ще представя и материал от соловия си проект. Изданието е последно по рода си – догодина фестивалът няма да се състои, но организаторите обещават да се завърнат с пълна сила и нови изненади през 2016-а.

С какви спомени остана след двата концерта на Leaves’ Eyes в България?

Помня, че първият беше до морето като част от Kavarna Rock Fest. Прекарахме си чудесно, защото на сцената бяха още Doro, Tarja и Epica – нещо като мини Female Voices Fest! Концертът в София беше един от първите в подкрепа на последния ни албум “Symphonies of the Night”, но ни посрещнахте страхотно. В един момент имаше проблеми с осветлението в клуба, но това не ви спря да пеете с мен.

До каква степен си готова на компромис с физическото изтощение, за да угодиш на феновете? (Liv e в блестяща форма през целия концерт, но впоследствие едва говори, докато се снима с всички желаещи и подписва масивната колекция на роден фен)

Бях загубила говорния си глас, но ако трябваше да пея още, щях да го направя! Бройката на държавите, в които сме свирили през годините, е впечатляваща, но това нямаше да е възможно, ако не бяха феновете. На концертите ни често присъстват хора от чужбина, а това им струва скъпо. Някои музиканти го приемат за рутина и не се впечатляват. Не си дават сметка, че без публиката са нищо. Така че най-малкото, което мога да направя, е да обърна повече внимание.

Ти си сред най-търсените вокалистки в метъла. Пяла си с Cradle of Filth и Delain, а последните ти дуети са в албумите на Týr, Primal Fear и Bob Katsionis. Какво следва?

Мечтата ми е да пея с Ozzy Osbourne. Сигурно си личи (по време на интервюто, Liv носи тениска на Black Sabbath – б. а.) Няма друга група, която да ми е повлияла по такъв начин. Ако не беше Ozzy, нямаше да има Liv Kristine, Theatre of Tragedy и Leaves’ Eyes. Знам, че събирането на Sabbath в оригинален състав раздели феновете на два лагера, но за мен всяка музикална новина от тях е празник.

Тази седмица започва турнето на The Sirens – проектът ти с Anneke van Giersbergen (екс-The Gathering) и Kari Rueslåtten (The 3rd and the Mortal). Как се стигна до идеята и каква програма сте подготвили?

Концепцията за The Sirens се роди по време на миналогодишния фестивал Masters of Rock в Чехия. Anneke ми сподели, че е говорила с Kari и решихме, че ще е интересно, ако трите се съберем за съвместно турне. Обединява ни не само житейският опит, но и музикалните корени. В даден момент всяка от нас е спрягана за основоположница на готик стила, но всъщност Kari e тази, която даде старта. Ще представим песни на The Gathering, The 3rd and the Mortal и Theatre of Tragedy, ще има солови парчета и, разбира се, такива, които ще пеем заедно.

Кой измисли името на триото?

Съпрузите ни. Но не си представяйте сирените на линейка – надявам се да не се стига дотам, ха-ха! С Anneke и Kari предпочитаме да мислим, че имаха предвид това, че и трите сме привилегировани да съблазняваме слушателите с гласовете си.

През юни догодина ще участвате на румънския фест Metalhead Meeting с Amorphis, Primordial, Tryptikon, Antimatter и др. България е често срещана дестинация от концертната програма на Anneke, но какъв е шансът да видим The Sirens?

Защо не? Стига да ни поканите, ще се отзовем. Винаги е удоволствие да свирим там. Дотогава останете със здраве и до нови срещи! Благодаря за подкрепата!