Седмото гостуване на финландската метъл кралица Tarja Turunen в България се състоя на 3-ти ноември 2014-а година в зала “Универсиада” по покана на Loud Concerts. Концертът е част от европейското ѝ турне “Colours In The Road” в покрепа на актуалния албум “Colours In The Dark” (2013).

Подгряващи бяха Crimson Blue – млада руски състав, свирещ интересна жанрова комбинация от ню метъл и арт рок, която самите те наричат “ню арт метъл”. Макар групата принципно да е петчленна, в България дойдоха само трима: вокалистката и двамата китаристи. Причината бе, че на това турне Crimson Blue свирят акустичен сет, за който почти не им трябват бас и барабани.

Руснаците се качиха на сцена в 19:45. През първите три парчета на Crimson Blue неприятно впечатление правеше сериозната употреба на плейбек за компенсация на липсващите бас, барабани и синтезатор, както и лошо миксиране, при което басът на запис силно доминираше над останалите инструменти. Въпреки това, бандата се радваше на сериозна подкрепа от страна на публиката – макар и масово хората да не знаеха текстовете, това не им пречеше да пляскат и да викат през почивките между песните. Заслугата за това беше почти изцяло на чаровната вокалистка Dani Hellström и нежния ѝ сопранов глас. Интересно е, че въпреки завидните си гласови възможности, Dani не е заложила на оперно пеене, както много от колежките си, а на по-леко, алтернативно звучене.

В един момент Crimson Blue обявиха, че са сигурни, че знаем текста на следващата песен и искат да пеем. Последва кавър на “Bring Me To Life” на Evanescence. Следваше пиано-баладата “Ave Sensorium”, така че Dani пееше върху запис на пиано, Andrew Nova ѝ акомпанираше на дайре, а другият китарист снимаше феновете. Другият кавър в програмата им беше “45” на Shinedown, за което Andrew отново остави китарата, но този път за да пее в дует с Dani, като през почти цялото време си четеше текста от един лист, което беше донякъде забавно. За съжаление трябва да отбележа, че сценичното им присъствие беше слабо, но това може да се отдаде на редуцираният състав и акустичния сет.

1.Sense 1 – все още неиздаден 3-ти албум
2.Third Eye Close  (2-ри албум “The Angelic Performance”)
3.Sense 3 – все още неиздаден 3-ти албум
4.Bring Me To Life (кавър на Evanescence)
5.Ave Sensorium (1-ви албум “Innocence”)
6.Dark Heart Of Mine (2-ри албум “The Angelic Performance”)
7.Road To Oblivion (2-ри албум “The Angelic Performance”)
8..45 (кавър на Shinedown)
9.Innocence (1-ви албум “Innocence”)

Шоуто на Tarja започна с кратко интро, през което музикантите един по един излизаха на сцената, закрита от полупрозрачно платно с елементи от обложката на “Colours In The Dark”. После платното падна и интрото премина в “In for a Kill”, чиито първи стихове бяха заглушени от еуфоричните писъци и крясъци на феновете. След първата песен Tarja, типично за себе си, ни поздрави на български с думите: “Добър вечер, София! It’s so amazing to be here… To feel the love of Bulgaria!”. След това излияние, скандинавката изпълни и първото за вечерта парче от новия си албум – сингъла “500 Letters”, който също беше посрещнат с възторг. Сетлистът продължи с хитове от предходния албум – “Little Lies” и “Falling Awake”, на чието темпо Tarja и китаристът й Alex Scholpp видимо се забавляваха и подскачаха по сцената. Имаше само една съществена разлика между тях – Tarja беше на около 12-сантиметрови токчета, с което респектираше немалко момичета сред публиката. В кратката пауза между песните финландката пак проговори български: “Ръцете горе”, отново ни определи като невероятни и отново на български каза: “Благодаря!”. И държа кратка импровизирана реч: “That’s what I really want to thank you for – love, passion…” Благодари ни за “the beautifull emotions you give to me every day”. След това посвети на феновете следващото парче – превърналата се в класика “I Walk Alone”. Макар и едва на седем години, сингълът от първия самостоятелен албум на Tarja вече се е превърнал в класика също толкова, колкото и любимите песни от доброто старо време с Nightwish. Това е една от онези песни, които се посрещат с писъци и се пеят от начало до край.

Последва “Anteroom of Death” – много разчупена и нестандартна композиция, което, въпреки че е лишена от комерсиално звучене, се оказа любима на много фенове. В студийният запис на песента хоровите части са изпълнени от вокалната група Van Canto, а на концерта тази важна роля беше прехвърлена на китариста Alex Scholpp, басиста Kevin Chown и клавириста Christian Kretschmar. Изпълнителката се върна пак към новото си творчество с песента “Never Enough”. Инструменталът в края на песента беше удължен, като в него можеха да се разграничат своеобразни сола, или по-скоро дуети на китара и барабани, китара и бас. Водеща роля имаше Alex, който отиваше при всеки от колегите си за по един дует. Това беше и моментът, в който Mike Terrana най-много се губеше, защото много фенове очакваха отново да видят легендарния барабанист и по презумпция приемаха, че ще има дръм соло. Уви, Terrana отсъстваше, а мястото му беше заето от Thomas Heinz, за когото това е първо турне с Tarja. Освен че даде възможност на всички музиканти да изпъкнат с таланта си, удълженият инструментал позволи на Tarja да смени тоалета си. Когато се върна на сцената за песента “Darkness”, вместо черния панталон с дантелена жилетка, изпълнителката носеше дълга червена кожена пола и потник в червено и черно. Tarja сподели, че много харесва Peter Gabriel, чиято е и песента в оригинал. Промотирането на новия албум продължи с “Never Mind”, след която на сцената се приземи плюшена играчка, към която Tarja се отнесе с голямо внимание (и която сигурно вече радва дъщеричката ѝ Наоми). А след “Mystique Voyage” Tarja възкликна: “You make me so happy!” и за пореден път “Благодаря!”. Няма спор, че връзката между Tarja и българските ѝ фенове е много силна – личеше си и по сияещата ѝ усмивка, и по ощастливените лица на феновете.

Дойде време за кратката ретроспекция с “Die Alive”. Втората и последна песен от албума “My Winter Storm”, която Tarja изпълни тази вечер, беше сред любимите класики, на които всички знаят текста и се радват да чуят отново. Но вече все по-малко се усеща феноменът да има гвоздеи на програмата. Сега, когато Tarja вече има три самостоятелни албума и доста по-обемно творчество, много от новите парчета започват да се налагат в сетлиста и вече Tarja все по-малко разчита на кавъри като “Poison” и старо творчество.

След неуспешен опит на няколко фена да хвърлят българското знаме на сцената, се наложи Tarja да си го поиска от охраната и, когато го опъна и се видя, нарисуваното върху него лого. Финландката целуна българското знаме, преметна го на врата си като шалче и каза на български: “Обичам ви!”. След това изпя цялата “Deliverance” с българското знаме върху себе си и накрая призна: “These are the moments that I live for.” Редовната част от сетлиста завърши с песента “Medusa”. Музикантите оставиха инструментите си (Alex буквално метна китарата си на техника си), поклониха се бегло и се скриха зад сцената, за да ни накарат да викаме за бис.

Под аплодисментите на публиката Christian (клавири), Max (виолончело) и Thomas (барабани) заеха местата си и започнаха епичното интро на песента “Victim of Ritual”, а Tarja отново смени тоалета си – този път се появи в дълъг шлифер с качулка, пресъздаващ атмосферата от видеото към песента. Класиката от времето в Nightwish “Wish I had an Angel” беше може би най-емоционалният момент за вечерта. Още щом Alex изпя първите стихове (в оригинал изпълнявани от Marko Hietala), публиката се превърна в едно бушуващо море от екзалтирали фенове – всички се разподскачаха и гласовито припяваха от начало до край. По време на “Until my Last Breath” Tarja клекна на ръба на сцената и се огледа в търсене на стълби, по които да слезе долу при феновете. Но тъй като не намери такива, някой от публиката й предложи да скочи, което вокалистката отхвърли, посочвайки високите си токчета за оправдание. Щом изпълнението свърши, Alex Scholpp отново метна китарата си и всички заедно се поклониха. Tarja премина пред решетката, за да се докосне до феновете си.

Когато Tarja се върна на сцената, останалите музиканти вече се бяха прибрали, а и според предварително подготвения сетлист втори бис не беше заплануван, но публиката беше толкова екзалтирана след първия, че Tarja просто не можеше да си тръгне. В един момент феновете започнаха да тропат с крака, създавайки тътен като от стадо мигриращи антилопи - жест, който не се прави за всяка група! Накрая Tarja повика с ръка останалите музиканти за втори бис – старата класика от времената с Nightwish “Over the Hills and Far Away” (кавър на Gary Moore), която също беше много сантиментална за присъстващите (както и всички песни от историческото DVD “End of an Era”). Още първите ноти хвърлиха в екстаз всички, но най-вече онези, които я слушат още от времето с Nightwish. Хората не просто пееха всяка фраза от текста, те изживяваха всеки стих и всяка нота от епичната композиция. Накрая бандата се поклони наистина за последно, метна последни палки и перца и си тръгна окончателно, оставяйки пълна зала с развълнувани и щастливи фенове.

Tarja сетлист:

1.In for a Kill
2.500 Letters
3.Little Lies
4.Falling Awake
5.I Walk Alone
6.Anteroom of Death
7.Never Enough
8.Darkness (Peter Gabriel)
9.Never Mind
10.Mystique Voyage
11.Die Alive
12.Deliverance
13.Medusa

Първи бис:
14.Victim of Ritual
15.Wish I had an Angel
16.Until my Last Breath

Втори бис:
17.Over the Hills and Far Away

Виж снимки от концерта тук.