Цялостното творчество на Battle Beast е повече от убедителен аргумент в полза на твърдението, че не всяка новопоявила се група начело с фронтадама е нагло копие на най-изтъкнатите имена сред симфоничния метъл. За сметка на това сравненията с легендарни хеви метъл величия са напълно неизбежни.

Този път обаче наблюдаваме този ефект в по-малка степен, тъй като третият студиен запис на финландците може да представя още от същото, но го прави в далеч по-разчупена, идейна и инструментална облицовка. Точно това трябва на една млада група – все повече и повече да придобива собствено звучене, но без да прави резки стилови завои. Като резултат от тези усилия, “Unholy Savior” е най-разнообразната творба на Battle Beast до момента, в която си дават среща наглед напълно несъвместими електронни диско елементи и скоростни сола, без да се постига ефектът “манджа с грозде”. Но не това е най-голямата изненада на албума, а именно – умението на русокосото гласище Noora Louhimo да омекоти дрезгавината и вокалната си мощ, за да изпълни по невероятно въздействащ начин баладичните моменти в “Sea of Dreams”, “Angel Cry” и интерлюдията “The Black Swordsman”, открояващи се и с по-зрели текстове. Определено и в това си амплоа е безупречна – не само в ярко контрастиращите им хитови епики като “Lionheart”, “Far Far Away” и “Unholy Savior”. Ако доскоро точно фурията Louhimo бе фигурата, привличащата най-много внимание към себе си, то в това отношение клавиристът Janne Björkroth се оказва сериозен неин конкурент, не само защото в третият опус на групата клавирните сола са доста по-често срещани в сравнение с предните две издания, но и заради тяхната мелодичност, която чудесно допълва китарните партии на Anton Kabanen и Juuso Soinio.

Без съмнение с поредния амбициозен прицел към успеха и признанието шестимата финландци ще привлекат много нови почитатели, а старите няма как да останат разочаровани... освен най-закостенелите.