Вече 15 години Ensiferum оглавяват списъка с вдъхновители на скандинавския фолк метъл. Едва наскоро обаче финландците изпитаха тежестта на короната си. Масово линчуваният “Unsung Heroes” накара феновете да видят любимците си в роля, различна от тази на един от най-успешните състави в жанра – грешка, която Ensiferum не възнамеряват да повтарят. Ето защо петимата отбелязват юбилея си по най-добрия начин и излизат от порочния кръг на безидейност, обгърнал творчеството им след издаването на “Victory Songs”.
Задачата пред “One Man Army” е по-скоро логистична, отколкото непосилно новаторска и оправдава нуждата на квинтета да се прегрупира и възвърне позицията си на лидер във време, когато протежетата задминават учителите си със съмнително количество талант и достатъчен брой PR кампании. Интрото “March of War” и баталният мелодет щурм с блекарски привкус “Axe of Judgement” са повече от добри знаци, а в химновите припеви на “Heathen Horde” се забелязват прилики със “старите” Ensiferum. Шайката на Markus Toivonen e въоръжена до зъби и отстоява правото си на първа кръв, а бойните крясъци на Petri Lindroos извикват асоциации с току-що излязъл от рехабилитация и бесен на целия свят финландец. Брилянтната продукция превръща заглавното парче в бъдещ хит от програмата на тематичните викинг партита в близките метъл заведения, докато напевите на “Warrior Without a War” и “Cry for the Earth Bounds” оформят епично дуо, залагащо на многопластови вокални изпълнения, вместо на оркестралната помпозност на “From Afar” и “Unsung Heroes”. Следва необуздана агресия, овкусена с щипката пиянска лудост, която автоматично превръща скандинавците в едни от най-забавните за слушане банди – с лудешкия си ритъм, старошколски мелодии и отмъкнат изпод носа на Pink Floyd момент, “Two of Spades” си гарантира място в сетлиста на предстоящото турне на Ensiferum. Наличието на две парчета за пълнеж – “My Ancestor’s Blood” и баладата “Neito Pohjolan” – е компенсирано от “Descendants, Defiance, Domination” – дванадесетминутна епика, носеща запазената марка китарни хармонии и клавишна магия на гигантите Amorphis. Реверансът към именитите класици е великолепен – с композиторски размах и цял арсенал от фолклорни инструменти, езическата ода (и трета част на “Heathen Throne”) се нарежда до най-успешните експерименти на групата.
Въпреки че статутът на Ensiferum е достатъчен, за да им позволи удобната сянка на старата слава, петимата избират пътя на изкуплението. На принципа на опита и грешката, те не се опитват да прикрият пресните си белези, а напротив - съумяват да ги използват като ръководство за тотално царуване над бойното поле. “One Man Army” едва ли ще ви накара да напуснете дома си и да започнете викингски рейд с автентични меч и щит, но ще ви върне във времената, в които подобен тип музика все още носеше удоволствие и караше кръвта да кипи във вените.
