За онези, на които името Trail of Tears не говори нищо, е крайно време да поправят този пропуск. Добрата новина за запознатите е, че надеждите им за реюниън на вече разформировалите се норвежци се прераждат, макар и частично, в новия проект на Ronny Thorsen. Той успява да привлече за каузата и още двама от бившите си колеги - Endre Moe и Bjørn Dugstad Rønnow. Композиторската роля поема Morfeus, известен най-вече от Limbonic Art и Dimension F3H, а Thorsen дели вокалните партии с Miriam “Sfinx” Renvåg (Ram-Zet).

Така се раждат Viper Solfa, a бойното им кръщение “Carving an Icon” въплъщава в себе си всички музикантски подходи, които придаваха на Trail of Tears отличително звучене. Сред най-показателните примери в това отношение се явява “Whispers and Storms” със своето опустошително темпо и прекрасната демонстрация на вокалния обхват на Sfinx, която и навсякъде другаде в албума се вписва уместно наред със злостното дране на Ronny Thorsen. Наред с някои явни сходства се наблюдават и доволно количество разлики. Може би най-открояващите се такива са изобилието от яростни бластбийтове и историческите залитания в текстово отношение. Прекрасното обединение на двата похвата и вокалната хармония между мъжкия и женския глас правят “War of Zion“ eдна от най-грабващите композиции в албума. Текстът на “Shahanshah” – парчето с най-екзотичното заглавие в записа – също не е лишен от батални лирически окраски. В буквален превод странното буквосъчетание означава “кралят на кралете” и всъщност представлява персийска военна титла.

Могат да бъдат изброени и още достойнства на записа, като например впечатляващите картечни откоси, изстреляни от струните на Endre Moe в отговор на барабанните издевателства на Rønnow. Но един от недостатъците е, че директното и бързо “храносмилане“ не се получава от едно-две изслушвания.

Като на дебютанти на Viper Solfa може и да се простят онези дребни спънки, които стоят на пътя им към съвършенството, но е факт, че те уверено, с настъпателна категоричност крачат смело към него.